Да те обичам даже не успях...
Да те обичам даже не успях!
Защо? Какво ли не направих..
На сън в любовен огън аз горях!
На яве май мечтите изоставих..
Страхливец ли съм, моля те, кажи?
Страхливец съм... Това е ясно вече.
Щом не погледнах, в твоите очи,
то ясно е какъв съм - отдалече...
Понякога в нощта ми липсваш ти..
Заспивам .... И мечтая ли мечтая..
Всяка нощ си в моя сън - почти...
Всяка нощ безумно те желая...
Но, съмне ли се, в миг изчезваш пак.
Събуждам се... Денят е тук отново!
И слънце грее... Няма вече мрак..
Страхът ми мой наказва ме сурово...
Макар да искам в моя сън, сега,
не мога, хей така да се завърна...
Но, знам че ти си там. Че си сама..
В очакване със мрака да се върна...
Добромир Радев
Да те обичам даже не успях!
Защо? Какво ли не направих..
На сън в любовен огън аз горях!
На яве май мечтите изоставих..
Страхливец ли съм, моля те, кажи?
Страхливец съм... Това е ясно вече.
Щом не погледнах, в твоите очи,
то ясно е какъв съм - отдалече...
Понякога в нощта ми липсваш ти..
Заспивам .... И мечтая ли мечтая..
Всяка нощ си в моя сън - почти...
Всяка нощ безумно те желая...
Но, съмне ли се, в миг изчезваш пак.
Събуждам се... Денят е тук отново!
И слънце грее... Няма вече мрак..
Страхът ми мой наказва ме сурово...
Макар да искам в моя сън, сега,
не мога, хей така да се завърна...
Но, знам че ти си там. Че си сама..
В очакване със мрака да се върна...
Добромир Радев