Почистих килера -
изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра,
побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре,
като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред,
като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...

Кристина Филипова

"Колкото и любов да искаш да дадеш на някого, ако той не иска да я вземе, няма никакво значение. Насила любов не се дава и насила не може да вземеш."
Беинса Дуно

Докато дишам...
Не ме търси сред другите жени!
(Тълпата поначало ме отблъсква.)
Аз винаги съм някъде встрани -
различна, независима и дръзка.
Не мога да се впиша в общество
от сладки захаросани девойки.
Сред тях изглеждам странно същество,
попаднало в графа - дефектни бройки.
Не ми понася стадният модел -
да върша нещо без да влагам мисъл.
Създадена съм с по-различна цел -
да давам пример Бог ме е орисал.
Над пошлост и поквара да летя
и вярата в доброто да възвръщам.
На страх, двуличност, фалш и суета -
вратата безпардонно да затръшвам.
Не ме търси в еднаквите лица!
На моето с големи букви пише -
достойнство, чест, любов и свобода.
Докато съм Жена. Докато дишам...
Васка Мадарова