"Хората около теб или те вдъхновяват, или те изцеждат. Подбирай ги мъдро!"
Ханс Хансен

"Помнете, че никой, абсолютно никой, не е "по-горе" или "по-долу" от вас. Каквото и да работите, където и да живеете, колкото и пари да имате, колкото и "красиви" да сте, вие реално не превъзхождате другите, нито пък те ви превъзхождат. Няма база за сравнение.
Всеки, абсолютно всеки човек е уникален, полезен и ценен и всеки има свое място, всеки има свои цели, свой път, смисъл на живота си и всеки един от нас допринася за разширяването на Вселената."
Луиз Хей

"Когато те предадат, все едно са ти счупили ръцете. Можеш да простиш, но да прегърнеш - вече не се получава ..." ~ Лев Толстой.

Таксиметров шофьор от Ню Йорк разказва:
Аз пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като изчаках няколко минути, аз свирнах отново. Тъй като това щеше да бъде последния ми курс, се замислих дали да не си тръгна, но вместо това, паркирах таксито си и отидох да почукам на вратата...
-Само минутка...
отговори крехък и възрастен глас. Чувах как нещо се провлачва по пода.

След продължителна пауза, вратата се отвори. Ниска жена на около 90 години застана пред мен. Беше облечена с шарена рокля, елегантна шапка и воал... сякаш излизаше от филм от 40-те. Носеше със себе си малък куфар, а къщата изглеждаше така, сякаш от доста време никой не беше живял. Всички мебели бяха покрити. Стените бяха празни... без часовници, календари или картини. В единия ъгъл беше оставен само малък кашон, пълен със снимки и стъклени неща.
- Бихте ли ми занесли чантата до колата?
Ме попита тя. Занесох чантата и в таксито и се върнах да и помогна.
Тя квана ръката ми и се предвижихме до бордюра. Не спираше да ми благодари за моята отзивчивост. Отговорих и:
- Няма нищо... Просто се опитвам да се грижа за клиентите си така, както бих искал да се грижат за моята майка.
- Ох, ти си толкова добро момче
Когато стигнахме до таксито, тя ми даде адрес и ме попита:
- Може ли да минете през центъра?
- Но това не е най-прекият път?
- Ох, няма нищо, аз не бързам. Аз пътувам за хоспис центъра (бел.ред. Това са здравни заведения в Америка, които поемат грижите за възрастните хора в последните месеци от техния живот и им дават физическа, психическа и духовна подкрепа)
Погледнах в огледалото за задно виждане. Очите и бяха просълзени.
- Вече нямам никакви роднини.
Промълви тя с треперещ глас.
- Докторите ми казаха, че не ми остава още дълго.
Аз пртегнах ръката си и изключих таксиметровия апарат, сред което я попитах:
- От къде искате да минем?
През следващите 2 часа обикаляхме из града. Тя ми показасградата, където на времето е работила като асансьорен оператор. Минахме през квартала, където е живяла със съпруга си, когато са били младоженци. Минахме пред фасадата на мебелен склад, който на времето е бил бална зала, където е ходила да танцува като малка.От време на време ме карраше да намаля или спра до някоя сграда и се заглеждаше в тъмнината... без да каже нищо.
С просветляването на хоризонта и първите слънчеви лъчи, тя ми каза:
-Аз съм изморена... хайде да тръгваме.
Карах до адреса, който ми беше дала, без да каже нищо. Там имаше ниски постройки и нещо като старчески дом и алея, която стигаше до входа.
Двама санитари дойдоха веднага, след като спряхме. Те и отвориха вратата и следяха с внимание всяко нейно движение... явно са я очаквали.
Отворих багажника и извадих куфарчето и. През това време, тя вече беше настанена в инвалидната количка. Тогава ме попита:
- Колко ти дължа?
- Нищо...
- Но как... нали и ти трябва да се прехранваш?
- За това има и други клиенти.
Почти без да се замисля, аз я прегърнах и тя ме притисна силно.
- Ти подари на една възрастна дама, един малък, щастлив момент.
Отговори тя.
Стиснах и ръката и я отведоха. Зад мен вратата се затвори. Това беше затварянето на една врата на живота...
Не взех никакви клиенти, през останалата част на смяната ми. Обикалях безцелно града и бях потънал в мисли.През останалата част от деня, едва можех да говоря.
Какво щеше да стане, ако тя беше попаднала на друг шофьор? Някой изнервен и нетърпелив да свърши смяната му? Ами ако бях отказал да поема курса? Или ако бях натиснал клаксона само веднъж пред вратата и, сед което да си тръгна???
На пръв поглед, аз не мисля, че съм направил нещо важно в живота ми. Ние сме свикнали да мислим, че живота ни се върти около страхотни моменти. Но страхотните моменти често ни се явяват като красиво опаковани неща, които другите възприемат за нещо незначимо.

"- Ако двама души се обичат, но не се разбират, кога е моментът да кажат "край"?
- Никога!".
"Мексиканецът"

Усмихнато стихотворение
Останала ми е една усмивка.
Не може да я вземе никой дявол.
Каквото и да става - зъби стискам
и смело към върха си продължавам.
Усмихвам се на тихата си лудост,
на времето прекарано в безгрижност.
Забравям всички глупави заблуди-
да помниш болката е толкова излишно.
Усмихвам се на някой стар приятел,
на онзи мъж, на бабата отсреща
и осъзнавам колко съм богата,
раздавайки усмихната надежда.
Останала ми е една усмивка,
но от вълшебните-дадеш ли я на някой,
животът с хиляди усмивки ти откликва.
Не ми ли вярваш? Усмихни се и почакай...
автор Катерина Кайтазова

"Казват, че човек се нуждае само от три неща, за да бъде истински щастлив в този свят: някого, когото да обича, нещо, което да прави и нещо, за което да се надява..."
Том Бодет

"Търсех щастие навсякъде, но не го намерих никъде, освен в малък ъгъл с малка книга"
Тома Кемпински

"Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш."
Хорхе Луис Борхес

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите - окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди -
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото - умира.
Евтим Евтимов

Любовта никога не умира сама. Тя умира, защото не знаем как да се грижим за нея. Умира, защото я предаваме. Умира от раните, които й нанасяме. - Анаш Нин