Душата не е обувка - да я занесеш на обущар и да кажеш: Виж, скъсах я от носене, ако можеш, направи нещо, ако не - ще я хвърля и ще си взема нова! Човек се вторачва в тялото си, търси ужасен бели коси, бръчки, разни дефекти и се суети до пълно оглупяване. Горката душа мълчаливо гледа и търси внимание - да погледнат в нея, да я утешат, да й се зарадват, да я нахранят и облекат. А за нея просто никога нямат време. Докато дойде нейното време. И тя си отиде.
Рая Видинска