Днес едно дете ме попита:
"Сърцето на едно и също място ли си стои или се мести?"
Аз отговорих: "Не сърцето си стои на едно място, в ляво..." - и в същото време си мислех... После, един ден, ще пораснеш и тогава ще осъзнаеш че сърцето живее на хиляди различни места, без да остава винаги на едно и също място. Качва се в гърлото ти когато изпитваш емоция или пада в стомаха когато те е страх или те боли нещо. Понякога бие по-силно, понякога сменя мястото си с мозъка. Пораснеш ли ще разбереш да поставяш сърцето си в нечии други ръце и повечето пъти ще ти го връщат наранено... Ще има дни когато ще си мислиш че вече нямаш сърце и ще го търсиш из спомени, парфюми, погледи... После ще има и ден в който ще разбереш че не всички имат сърце..."

Марио де Андраде

"- Тате, разкажи ми нещо интересно, за мама.
- Когато се уговаряхме с майка ти, да се видим и аз трябваше да я взимам от любимото й кафе, където се събираше с нейните приятелки, аз обичах да заставам отвън и да я наблюдавам, да наблюдавам невинните й жестове, които ми показваха една чиста, дори малко детска любов. Гледам я всеки път така се беше приготвила, че ми спираше дъха - романтични къдрици, спускащи се по лицето й и подчертани нежни женски черти. Красота! Когато нейните приятелки й говориха, тя ги гледаше празно, мислите й бяха насочени единствено към моето пристигане. Всеки път щом се чуеше врата тя се обръщаше с надежда, всеки път щом чуеше, че спира кола - тя потръпваше. Още неизминала и една минутка, си гледаше телефона, да не би пък да е пропуснала повикване, да не е забравила на режим без звук. И всеки път не беше, но тя намираше спокойствие у тези си действия. Крачетата й трепереха от вълнение. Изваждаше малкото си огледалце да види да не би да се е развалила нещо, да не се е изтрил блясъкът по нейните устни.Колко сладко нали? А в момента на пристигането ми - такова вълнение,такъв фурор от емоции и едновременно с това такова спокойствие от сигурността, която една мъжка сила дава на нежната женска душа.Така можеш да разбереш дали едно момиче е истински влюбено в теб, синко. Наблюдавай я - ако тръпне по срещите с теб, то хвани я и не я изпускай! Обичай я и така ще бъде най-красивата, защото най-красивата жена е обичаната!"

Знам, че я обичаш.
Иначе нямаше да си с нея. Но да я обичаш не е достатъчно. Трябва да умееш да я караш да се чувства обичана.
Спомни си какво изпита, когато я видя за първи път. Тя беше всичко, което искаше. Всичко, за което беше мечтал. Погледът й, духът й, нейната независимост и сила, мечтите й... в нея имаше нещо, което не беше срещал в друга жена.
Но най-вече те плени със своята детска наивност. С доверието, с което те гледаше. С начина, по който ти се доверяваше. С това, че не се преструваше. Че беше истинска. Че беше себе си.
Не убивай това в нея. Не убивай нея.
Начинът, по който се държиш с нея, определя начина, по който тя вижда себе си. Не й позволявай да си мисли, че нещо в нея не достига. Не й позволявай да се подценява и принизява. Не й позволявай да забрави красотата, която носи в душата си.
Не се опитвай да я променяш. Не се опитвай да я моделираш. Не я убивай.
Тя ти подари сърцето си. Пази го. Откри душата си за теб. Не я тъпчи. Подари ти мечтите си. Не ги опорочавай.
Бъди до нея. Приеми я. Усети я. Но не я променяй. Не я убивай.
Тя няма нужда да бъде "поправяна". Иска само да бъде разбирана. Чувана. Усещана.
Не я карай да крие чувствата си. Не я карай да се срамува от сълзите си. Не я карай да маскира слабостта си.
Позволи й да бъде себе си - ранима и корава, наивна и зряла, дете и жена. Позволи й да бъде това, което е - несъвършена, различна, истинска.
Затова, ако я обичаш, не я убивай. А просто я обичай.

Автор: Илейн Йосеф
via Ениг ма