Скъпа,
Мъжът на живота ти НЕ е онзи, който те е наранил най-много. Не е онзи, чието име искаш да забравиш и чието лице би познала и след 200 години, след 1000 живота. Не е мъжът, за който си изплакала очите си. Нито е онзи, на който си простила непростимото.
Този мъж е най-голямата ти болка. И най-важният урок.

Скъпа,
Мъжът на живота ти е онзи, който е съумял да залепи сърцето ти и дори да заличи пукнатините по него. Който ти е дал и ти дава толкова много любов, колкото не си мислела, че има за теб в цялата Вселена. Този мъж, който те усеща, както чувства самия себе си. Мъжът, който прави всичко да те радва и да те усмихва. Който гради бъдеще за вас двамата и не приема там, напред, до него да стои друга жена на твоето място. Мъжът, който го боли повече от теб, ако заплачеш. Онзи мъж, който не се отказва от теб и не те оставя, дори когато всички други го правят. Мъжът на живота ти е най-добрият ти приятел във всеки момент. Гледа те с истина в очите. И се бори за вас да сте " ние ". Оня, на който си оставила в ръце доверието си.
Той е, скъпа. Онзи мъж, който ти показва, че е по-различен, а е по-различен, защото обича. Обичай го.
Мъжът - болка разболява. Мъжът - щастие лекува и спасява.

Валентина Йоргова

"Не е достатъчно.
Да си щастлив за час-два.
За едното кафе.
Кино.
Или секс.

Не.
Трябва да го чувстваш непрестанно.
Просто защото знаеш.
Че някоя там.
Мисли за теб.
Повече отколкото ти самия го правиш.
Че ще се сети да ти купи нова четка за зъби.
Въпреки че цяла седмица ти сам забравяш.

Че я е грижа.
Дали си обядвал.
Какво ще вечеряте.
И кой сериал ще гледате.
Че ще те вика на пожар от другата стая.
Когато я мързи да вземе дистанционното.
За да те подгони с възглавница.
Ако не й го дадеш.

Че когато силите ти стигат само да се проснеш в леглото.
Ще дойде до теб.
За да ти даде.
Топлота.
Докосване.
Ухание.
И само с един поглед ще разбира.
Какво те тормози.
И ти тежи.

После ще те прекъсне.
Преди дори да си отворил уста.
За да ти каже.
"Знам."

Щастието е достатъчно.
Когато знаеш.
Че някой там.
Не може без теб."

– "Пълно щастие" – Димитър Калбуров