"Единственият начин да се наслаждавате на живота е да бъдете безстрашни и да не се боите от поражения."
Джавахарлал Неру
неделя, 19 ноември 2017 г.
петък, 17 ноември 2017 г.
Не спирай
Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.
Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш –
тя идва някога сама.
Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.
Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо…
Не спирай да се чувстваш жив!
Ева Корназова
Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.
Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш –
тя идва някога сама.
Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.
Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо…
Не спирай да се чувстваш жив!
Ева Корназова
Силната жена
За силната жена не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна.
Не моли и не проси милостиня,
сама на свойта участ господар.
За всяка във душата си пустиня,
тя мъдра е и ще намери цяр.
Трохите не събира от трапези.
Не се превръща в безгръбначен роб.
Сълзите си издайници, не мрази,
но пази ги за любовта, до гроб.
Обича със сърце, душа и тяло,
изгаря в клада от безброй мечти.
След всеки край усмихнато начало,
със разума си тя ще сътвори.
В жаравата пристъпва със достойнство,
по нестинарски гони злочестта.
В косите вплела огън, чар и тайнство,
тя битките печели на честта.
За силната жена не се говори...
Пред силата й просто се мълчи.
В живота си тя никого не моли,
със реверанс ти път й направи!
автори Таня Мезева и Таня Илиева
За силната жена не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна.
Не моли и не проси милостиня,
сама на свойта участ господар.
За всяка във душата си пустиня,
тя мъдра е и ще намери цяр.
Трохите не събира от трапези.
Не се превръща в безгръбначен роб.
Сълзите си издайници, не мрази,
но пази ги за любовта, до гроб.
Обича със сърце, душа и тяло,
изгаря в клада от безброй мечти.
След всеки край усмихнато начало,
със разума си тя ще сътвори.
В жаравата пристъпва със достойнство,
по нестинарски гони злочестта.
В косите вплела огън, чар и тайнство,
тя битките печели на честта.
За силната жена не се говори...
Пред силата й просто се мълчи.
В живота си тя никого не моли,
със реверанс ти път й направи!
автори Таня Мезева и Таня Илиева
понеделник, 13 ноември 2017 г.
ДОБРИТЕ ХОРА
Добрите хора никога не свършват.
И не продават хляб и топлина
а подаряват…
милват…
и прегръщат
…целуват
и си тръгват в тишина…
Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас…
Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”
Светлана Тодорова
Добрите хора никога не свършват.
И не продават хляб и топлина
а подаряват…
милват…
и прегръщат
…целуват
и си тръгват в тишина…
Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас…
Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”
Светлана Тодорова
неделя, 12 ноември 2017 г.
"От дребна душа се пази, чедо! Такъв на слепия очите ще извади, на босия цървулите ще вземе. На мишка прилича, че мишката е алчна, все гризе, все чопли. Доверие няма никому. И мира няма, тъй щото и насъне страхотии види. Страх го е тоя човек да го не оберат, да му не вземат милото и драгото. Загледаш ли се, ще разбереш, че тоя и от живота си пести. По малко яде, ризата си без нужда кърпи и дребни букви пише, та мастило и книга да хартисат. И на приказки се скъпи. Думата си за жълтица я брои. Мълчи ли, да знайш, крои нещо. По душа е сиромах и дълбае тя, свитата му душица кладенец, мъчи се, ама до жива вода не мож стигна. С ръкавица на ръка ще се здрависа с тебе, ей тъй едва, едва, на око ще те претегли, сетне, с фалшива усмивка на уста, ще опита нещо да ти вземе, нещо ще изпроси. Не дадеш ли, повече няма да го видиш.
Сладко нещо е властта, ама не е по мяра всекиму. На дребни души власт не трябва да се дава! Тя приляга повече на широка, блага душа. Голяма като земята, що тъпчем. Щото нея я носи човек, дето се е учил на търпение, на дисциплина и знае половината от туй, що има, Господово е. Половината от здраве, имане, ум, хубост и берекет Господ е турил на своя сметка. Та научил си е урока щедрият и добрува, и нашироко живее. На дребно не може, инак линее. Нему кожата чак теснее, та ако я поискаш и нея ще ти даде. Той е роден стъпала към звездите да зида. Нему имай вяра!"
Ивелина Радионова
Сладко нещо е властта, ама не е по мяра всекиму. На дребни души власт не трябва да се дава! Тя приляга повече на широка, блага душа. Голяма като земята, що тъпчем. Щото нея я носи човек, дето се е учил на търпение, на дисциплина и знае половината от туй, що има, Господово е. Половината от здраве, имане, ум, хубост и берекет Господ е турил на своя сметка. Та научил си е урока щедрият и добрува, и нашироко живее. На дребно не може, инак линее. Нему кожата чак теснее, та ако я поискаш и нея ще ти даде. Той е роден стъпала към звездите да зида. Нему имай вяра!"
Ивелина Радионова
събота, 11 ноември 2017 г.
Понякога съм трудна за откриване.
(Копирам от живота на цветята.)
За всички лоши хора съм невидима.
За грубите – по-ниска от тревата съм...
И стига ми роса и птича песен –
денят не може да е по-вълшебен.
Животът не е с опцията „Лесен”,
но винаги на някой си потребен...
А аз съм нужна май на ветровете,
да носят с обич моя аромат –
едно невидимо и рядко цвете,
дошло с идеята за собствен свят,
решило да се крие до последно,
по-малко и от малките неща....
Но само за един ще е вълшебно.
За този, който вижда любовта.
Iriini
(Копирам от живота на цветята.)
За всички лоши хора съм невидима.
За грубите – по-ниска от тревата съм...
И стига ми роса и птича песен –
денят не може да е по-вълшебен.
Животът не е с опцията „Лесен”,
но винаги на някой си потребен...
А аз съм нужна май на ветровете,
да носят с обич моя аромат –
едно невидимо и рядко цвете,
дошло с идеята за собствен свят,
решило да се крие до последно,
по-малко и от малките неща....
Но само за един ще е вълшебно.
За този, който вижда любовта.
Iriini
петък, 10 ноември 2017 г.
“Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.
Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.
Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?
И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни още от днес!
И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!”
С обич,
Съдбата
Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.
Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?
И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни още от днес!
И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!”
С обич,
Съдбата
събота, 4 ноември 2017 г.
Наивност ли е, че вярвам в любовта...
Спомням си баба и дядо.
Имаха над петдесет годишен брак. Караха се, разбира се. Все се ръчкаха за нещо. Тя за неговите цигари, той за нейните пътешествия...Баба обожаваше да пътува. Беше деен и общителен човек и въпреки напредналата си възраст, организираше екскурзии за пенсионерите от малкото ни градче.
Един ден тя се разболя и влезе в болница в съседния град.
Дядо ми беше на 73 години с отрязани пръсти на единия крак. Болеше го, когато ходеше и затова почти не излизаше от вкъщи.
Но тогава всеки ден обличаше новите дрехи, слагаше сламената шапка, взимаше бастунчето и куцукайки хващеше автобуса до там. Всеки ден й носеше храната, която беше сготвил за нея, за да не й се налага да яде от болничната.
Когато тя почина беше непрежалим. Няколко месеца не спря да плаче.
Този голям, все още силен мъж, хлипаше и плачеше като дете. Мъката му беше огромна. Все повтаряше, че не са се били разбрали така. Трябвало той да си отиде пръв. Няколко години след това почина.
Понякога забравяме, че любовта не е само чувство, тя е и действие.
Юлиана Никифорова
Спомням си баба и дядо.
Имаха над петдесет годишен брак. Караха се, разбира се. Все се ръчкаха за нещо. Тя за неговите цигари, той за нейните пътешествия...Баба обожаваше да пътува. Беше деен и общителен човек и въпреки напредналата си възраст, организираше екскурзии за пенсионерите от малкото ни градче.
Един ден тя се разболя и влезе в болница в съседния град.
Дядо ми беше на 73 години с отрязани пръсти на единия крак. Болеше го, когато ходеше и затова почти не излизаше от вкъщи.
Но тогава всеки ден обличаше новите дрехи, слагаше сламената шапка, взимаше бастунчето и куцукайки хващеше автобуса до там. Всеки ден й носеше храната, която беше сготвил за нея, за да не й се налага да яде от болничната.
Когато тя почина беше непрежалим. Няколко месеца не спря да плаче.
Този голям, все още силен мъж, хлипаше и плачеше като дете. Мъката му беше огромна. Все повтаряше, че не са се били разбрали така. Трябвало той да си отиде пръв. Няколко години след това почина.
Понякога забравяме, че любовта не е само чувство, тя е и действие.
Юлиана Никифорова
Всеки има по една такава жена. Обикновено е по-млада. Има много пламък в очите. И те обича, когато не си и за харесване. Толкова е усмихната, че чак е съмнителна. Изглежда дива и свободолюбива, времето не я притеснява. Тя не се води по него, изглежда сякаш то се нагажда по нея. Тя не е шумна, но винаги усещаш, че е там.Тази жена обикновено е с кафяви очи, големи и топли. И крие толкова живот зад тях. Трудно е да не я гледаш в очите. Искаш да задържиш вниманието ѝ още малко. И най-хубавото е, ако когато те погледне, успееш да не сведеш очи. Всеки мъж има по една такава жена в живота си. Не винаги осъзнава, присъствието ѝ. Тя никога не е за цял живот. Винаги е твоя само за малко. Някои успяват да я задържат за по-дълго. Понякога сами си тръгват от нея. Обикновено гръмко и завинаги. И може да я срещаш отново, но е толкова далечна. Опитваш си да си спомниш чувството да я имаш, да те обича, но сякаш никога не е било. Разминавате се глухо и непознато. Но помниш ли за времето? Във вечерите, в които то е спряло и е тихо и самотно, когато притвориш очи на прага на съня, нещо те разбужда. И не е бурята навън. Ти си преживял толкова много бури. Това е тя, онази капка, замръзнала в цепнатините на душата ти. Помниш ли жената с кафявите очи? Тя понечи да я стопли, но ти я подпали... И нека не ти липсва. Нейното присъствие се усеща най-много в отсъствието ѝ..." - Dahlia Noir
Ако си тръгнеш
Ако си тръгнеш, погледни назад
и виж какво след себе си оставяш,
защото няма да си вечно млад,
и може някой ден да съжаляваш.
След теб ще бъде тъжно и студено,
и само тишината ще остане,
но болката ще мине постепенно –
времето лекува всички рани.
Знай, силните жени не плачат
и след мъжете никога не тичат.
Те гордо през живота крачат,
защото истински обичат.
Ако през живота ти жена такава мине,
по трепета в сърцето си ще я познаеш.
Не я оставяй ти да си отиде,
недей за други да мечтаеш!
Но, ако тръгнал си, а после се завърнеш
и за свойта подлост си забравил,
помни, че самотата ще прегърнеш,
защото само нея си оставил!
Стефка Петкова
Ако си тръгнеш, погледни назад
и виж какво след себе си оставяш,
защото няма да си вечно млад,
и може някой ден да съжаляваш.
След теб ще бъде тъжно и студено,
и само тишината ще остане,
но болката ще мине постепенно –
времето лекува всички рани.
Знай, силните жени не плачат
и след мъжете никога не тичат.
Те гордо през живота крачат,
защото истински обичат.
Ако през живота ти жена такава мине,
по трепета в сърцето си ще я познаеш.
Не я оставяй ти да си отиде,
недей за други да мечтаеш!
Но, ако тръгнал си, а после се завърнеш
и за свойта подлост си забравил,
помни, че самотата ще прегърнеш,
защото само нея си оставил!
Стефка Петкова
"Искам да живея до ЧОВЕЧНИ хора, много човечни, преди всичко друго, човечни. Хора, които обичат да се смеят на грешките си. Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят. Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите, преди наистина да са станали такива. Които не бягат от отговорностите си. Които защитават човешкото достойнство. Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството. Искам да се обградя с хора, които знаят, как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят. Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест. Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото, така или иначе, ще стигнем до края…"
~ Марио де Андрадe
~ Марио де Андрадe
Абонамент за:
Публикации (Atom)