"Ако не знаеш какво да правиш със себе си, влюби се. Силно. Неудържимо. С цялото си сърце и душа!... Нека и някой друг не знае какво да прави с теб!..."
Игор Коларов

""Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш, не излитат…" Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав. Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите. Е...ритнаха ме...полетях малко...обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването. Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане. Ама нали летях... Явно такава е цената на мечтите. Имам нужда от прегръдка. Голяма, в която да се свия и да си изплача всичко онова, което горчи в сърцето ми. Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи... Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принцеса. А и аз не искам да ме превръщат в принцеса. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желала да ме превърне в... смисъла на живота си"... из "Пилешка супа за душата"

Познавам те. Ти си добро момиче. Винаги си била добро момиче. Дълбоко в себе си обаче смяташ, че животът не се изчерпва със спазване на правила. Тайно жадуваш за неизвестността. Ако си честна към себе си, Той е част от непозната територия. Подбираш грижливо партньорите си, ала отдадеш ли се на някому, стандартите ти, към които обикновено се придържаш, излитат през прозореца. Мислиш, че ще се омъжиш за приятеля си. Питаш се обаче, защо не носиш венчална халка. Обичаш семейството си, но искаш да решаваш сама, как да живееш. Същевременно се тревожиш, че близките ти няма да одобрят избора ти.

- Н. Спаркс

Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи-
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.

Нищо, че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.

Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от твоята песен.

Недялко Йорданов

Дадох хляб <3

Днес денят ми изгря отдалече,
плисна слънце по моя дувар.
Днес денят ме обича, човече -
дадох хляб на един помияр.

Най-самотното улично куче,
но ме гледа с очите на свой.
А градът изкикоти се звучно:
"Удари го! Смажи го от бой!"

Можех, да. Да го фрасна с тояга;
да го ритам до мръкнало чак...
То е куче и тъй му приляга -
изтребление пълно, до крак!

Имах хляб във ръката си само.
И додето замахвах... Не знам...
Изведнъж натежа като камък,
вкоравен от обида и срам.

И го взех, разделих го на части -
две за кучето, две и за мен.
О, как светна тогава от щастие
този мрачен и никакъв ден.

Залюля ни в едно - половинки,
невъзможна комбина, но хоп -
дадох залък за жълти стотинки,
а спечелих приятел до гроб.

Катерина Недялкова

Урок по любов
Седни до мен да ти разкажа...
Нали ме питаше за любовта?
Каквото мога ще ти кажа.
Дано съм ти полезна със това.
Ти млада си и затова - припряна
и може би очакваш някакъв любовен гръм,
но всъщност любовта пристига бавно - на пръсти и е като сън.
Тя няма аромат и форма.
Не можеш да я пипнеш със ръце.
Прегръща нежно. Цяла те изпълва
и котва пуска в твоето сърце.
За нея казват, че е действие и чувство.
А тя е всичко - огън и вода,
творец велик, непреходно изкуство,
ваятел на човешката душа.
Тя прави хората щастливи.
Над корист ангел я държи.
Тя дава всеотдайно сили
и след смъртта да продължи.
Тя не обича да се крие
и лесно е да я съзреш
във поглед влюбен на момиче,
в очи искрящи на младеж.
Усеща се в хармонията вкъщи.
Обгръща те, а все си във копнеж.
Проблясва в чаши със червено вино
и в блясъка на романтична свещ.
Тя гали нежно по главите
онези чисти, малки същества -
децата с искреност пропити.
Това е, дъще любовта.
Тя грижа е и към родителите стари,
които чакат с четири очи
да се отвори, скърцайки вратата
и младост малко да ги връхлети.
Любов е помощ от приятел,
изпаднал в бездна, във беда.
С куража си да го превърнеш във мечтател -
да помни силата на твоята ръка...
Аз от живота си това научих...
Каква е дефиницията за любов?
Ти запомни, че тя е всичко -
единствен смисъл на човешкия живот.
Детелина Стефанова

"Няма щастие, което да се сравни с първото ръкостискане, когато едната ръка пита: "Обичаш ли ме?", а другата отговаря: "Да, обичам те!"

Ги дьо Мопасан, "Бел ами"

"Една от особеностите на нещастната любов е, че човек сам избира страданията, които да разкъсат сърцето му. Сам разтваря раните. Сам си причинява болката. И сам отказва да я лекува."
Силвия Кристъл "Сърца от пепел"