- Животът може да ти донесе всякакви обрати, чедо, за които дори и не можеш да предполагаш. Въобще не знаеш какво ще ти донесе утрото. Днес се познаваш с едни хора, утре се подминаваш с тях и не знаеш защо. Никой не ще да ти каже защо. Човек има само себе си. Ни мъж, ни деца. И мъжа ти с неговия път, и децата ти с техния. Тебе си имаш. Важното е да има какво да сложиш на масата, с кой да си изприказваш мечтите и да попътуваш. Спомени от пиене немам, ама за тея от пътищата мога да ти приказвам с часове. Не се опитвай да промениш ситуацията. От биене на главата в стената нищо хубаво не е излязло, чеде. Само хабиш време в терзание и главоблъсканици. Това дето ти можеш да си направиш, никой друг не може. Ако някой не цени присъствието ти - тръгни си без да се замисляш. Ако ще задни салта да правиш, ще укротиш бурята за малко, но никога няма да я спреш да избухне с по-голяма сила. Ако намериш светлинка, не я пущай. Не я пущай, докато свети в тебе и за тебе. Ако някой гори с твоя пламък, разпалвай го. Намери си някой да те пита как си и да прави така, че да си добре. Намери си някой за кого да се грижиш, защото жената е правена да се грижи за мъжа, иначе й си губи светлината и угасва цялата. Жената трябва да върви до мъжа и мъжа до жената. И не трябва да позволяват лоша дума да се каже за другия. Да се пазят. Намери си някой, дето да вижда тъгата зад усмивката ти и да стоварва света в краката ти, за да си щастлива. Давайте си свобода, секи неговия път да следва без да пречи на другия, само да му бъде рамо. И живей, чеде. Пуст живот, докато си размърдаш очите и ти се е изнизал между пръстите, а ние забравяме да го живеем и го изкарваме като страдалци. Харесва ми да те виждам така усмихната. Кога те видех последно преди две години, беше една такава намръщена, тъжна, сякаш ядосана на света, а сега... немам дума коя да опише това дето виждам в очите ти. За това ти говорим това, за да не даваш те тоя пламък да си иде. Дете на слънцето си. Правена си да осветяваш пътя на хората, нужна си им. Ще се намери некой знам, не бързай. Живота си знае работата.
- Защото е наистина прекрасен.
- Много повече от прекрасен. Тамън си мислиш, че ти е объркал всичко, а той ти го е наредил. Това, което е твое ще дойде, това дека не е твое, че си иде. Живей!

Силвия Крумова

"Когато човек изпадне в беда, някои хора казват: ''Пада му се, заслужи си го!''. Други казват: ''Горкият човек, горкият човек...''. Трети казват: ''Той е силен, ще се справи с всичко и ще издържи''.
Когато човек постигне нещо в живота си,някои хора казват:''Не заслужава да е там,на върха!''. Други казват: ''Блазе му, завиждаме му, пак се е уредил''. Трети казват: ''Нека!Браво!Той заслужава този успех!''.
Дали си на върха или на дъното, са важни няколко неща:

-Да си човек с човеците;

-Да не забравяш откъде си тръгнал, защото може пак да се върнеш там;

-Да не завиждаш за успехите на другите, а се радвай,че някой е направил света по-добър за всички ;

-Да не се радваш на болката на другите, защото никой не е застрахован;

-Да не съжаляваш хората, а да им помогнеш, ако можеш!;

По-бързо се стига от върха до дъното,отколкото от дъното към върха!''

Неделина Сунгурова

Ако я обичаш, ще преобърнеш живота й по най-неочакваният начин. И твоят също. Ще искаш да знаеш кое е любимото й цвете, как си пие кафето, какво прави сутрин, когато се събуди. Ще искаш да знаеш всяка нейна мисъл. Ще следиш погледа й и ще искаш и тя да следва твоят. Ще се чудиш какво е правила преди теб. Какво детство е имала? Какви са мечтите й? Попитай я, сама ли е закърпяла сърцето си!? И на ум сритай всички задници, които са я наранили. Ще искаш да я виждаш без грим, без рокли, бижута, без маски и етикети. Ще я искаш естествена, странна, луда, рошава, в настроение или без, здрава, болна, всякаква, но да е тя. Твоята.
И ще я пазиш като единственото чудо на земята, чудото на света ти.
Ако я обичаш, нищо друго няма да има значение. Колко е вироглава, какво голямо дете е, нито смотаните ви различия.
Ще искаш да си нейният мачо, мъжът на живота й, бащата на децата й, царят на смеха й, нейното всичко.
Няма да има значение кой е прав и кой не е. Ще искаш просто да я имаш и тя да те има, да я правиш щастлива, защото е твоето щастие. И ще й го показваш с очите си, с това колко силно я прегръщаш, как я хващаш за ръката....как я завиваш....
Ние жените забелязваме малките жестове, а не големите думи.
Ако я обичаш, тя ще знае. Ако не я обичаш, също.                                  Любомира Димов

"Три важни неща има в човешкия живот: първото е да си добър, второто е да си добър и третото е да си добър."

Хенри Джеймс

"Виждаш ли, "дреболиите" всъщност са онова което оформя "голямата картина" в живота ни. Много хора по света приличат на теб, млади човече. Гледната им точка е изкривена. Пренебрегват "дреболиите", като твърдят, че се концентрират върху някаква "голяма картина", без никога да осъзнаят, че голямата картина се състои от дреболии.
Някога хапал ли те е слон? - внезапно попита старецът.
Хенри поклати отрицателно глава.
- А комар?
- Разбира се, че ме е хапал - отвърна по-младият мъж.
- Ето, виждаш ли какво имам предвид? - Онова, което наистина те достига и те хапе са дребните неща."
"Проницателят" Анди Андрюс

Краят на годината не е край. Не е и ново начало. Това е просто следващата стъпка по пътя на живота. Стъпка, която правиш, носейки със себе си много повече опит, много повече мъдрост. Повече прошка и повече любов. Повече човечност. Но най-вече: повече себе си.”
Хал Борланд

“Ще загубиш жената до себе си в момента, в който свикнеш с нея, както с дълбоката драскотина на паркета, която в началото те е дразнела зверски, а сега дори не я забелязваш.
Мъжете влизат в релси притеснително лесно. Тръгват по утъпкани пътечки, затварят се в кутии. Всяка вечер, точно в 19:48. Всяка божа вечер! Бързо и удобно свикват с факта, че плячката вече е уловена и могат спокойно да се излежават на дивана поне 50 години.

А тя се гримира. За него! Изхвърля старите си дрехи и не ги принизява до домашни, за да има приятен външен вид дори когато готви пълнени чушки по чирпански в кухнята. За него. Прави си кола маска. Спи с ролки. Изстъргва мъртвата си кожа с кафе и кокосово масло. Скубе си веждите, като преди това е премерила точния ъгъл на чупката. Впряга поне 3 приятелки да мислят какво да му купи за рождения ден. Планира, опакова… за да го изненада, да е щастлив. За него!

И тя влиза в релси…. релсите, които ежедневно отъпква с токчета или с обувки с дебели платформи. Но не губи искрицата си, пламъка на дивотията, светлината, която той е видял в непознатото момиче преди много години и в която се е влюбил. Затихва, свети в различни нюанси, замирисва на родопски боб, но никога не спира да гори. Тази светлина може да се отразява само в тънкия слой лед върху пакчетчето с кайма, извадено за размразяване, но я има! Там си е, дори да няма кой да я види. Дори сгърчена в менструални болки, с мазна коса, бършейки пода от повръщаното на котката, бързаща към детската градина, защото детето пак е останало последно… през ума й прехвърчат мисли за това къде да празнуват на Нова година или кога точно да се измъкне от работа, за да му купи онази синя риза, която е споменал, че харесва…

Печелете ги тия жени, бе!

Ежедневно, ежеминутно…
Избирайте ги всеки ден.
Влюбвайте ги в себе си!

Те не са ви даденост!
Те няма да са вечно ваши!

Това, че ти реже салата от домашни домати в момента не значи, че ще го прави и на 72 г.! Защото в един момент ще й писне и ще ти захвърли и доматите, и дъската за рязане право в теб, който в момента ще се прозяваш. И само се моли да не те уцели!

Това, че се буди до теб, не значи, че няма да мечтае да се буди сама, в спален чувал, на брега на морето!

Това, че те слуша, докато й говориш за земя или за нова кола, не значи, че всъщност не иска да чуе колко е красива с новия цвят на косата си!

Това, че пестите заради високите сметки на тока през зимата, не значи, че няма да се разтопи от удоволствие, ако я поканиш на романтична вечеря - на пода в хола, върху разпънато одеяло, на леща яхния и тънки люти чушки.

Мъжът бил просто устроен! Не разбирал от намеци. Трябвало всичко да му се казва в прав текст, да му се обяснява, а освен това твърди, че няма цвят прасковено (Ха!). За да разбереш една жена, не е нужно да си гадател, да познаваш на боб, карти таро, да разбираш от хиромантия или да предсказваш времето по полета на лястовиците… Просто научете, че всяко нещо има нюанси, светлосенки, полутонове, загатване, намеци… Битовизмът ще ви догонва, където и да сте. Но хубавият живот не зависи от това къде си, а от това как ще подредиш света около себе си, за да се чувстваш добре в него.

Когато ти казва да я оставиш на мира, всъщност може да крещи - “Спечели ме!”
Когато ти казва, че всичко е наред, но дори не те поглежда, всъщност крещи “Прегърни ме!”

Проявете малко интуиция, малко въображение. Най-голямата заплаха за релсите не е ръждата, а провокацията.

Погали я!
Говори с нея!
Събудя я в 3 през нощта и й кажи, че тръгвате за морето!
Прегърни я през кръста и танцувайте - без музика, ей така по средата на улицата!
Метни я на плота в кухнята и правете секс, пред който “50 нюанса сиво” ще изглежда като филмче за “Лека нощ, деца!”

Жената не е текст в книга. Жената смисълът е между редовете."
                                Росица Николова

"-Дали бях луд по нея?
-Ще кажа само, че знаех колко пъти в минута премигва "

П.Патерсън.

Кучетата са нашата връзка с рая. Те не познават злото, ревността или недоволството. Да приседнеш на някой склон в един прекрасен следобед редом с куче е като да се завърнеш в рая; където не съществува скука – това е мирът.
 Милан Кундера

Не започвай война, която не можеш да завършиш.
Не наранявай онези, които не можеш да излекуваш...
Запомни... клонът се прекършва там, където е счупен,
а човек се откъсва от сърцето, което го е наранило...

Мевляна

Тишината е най-добрият приятел. Проверен. Тя не иска нищо. Просто седи до теб и те зарежда с покой. Само не бъркай тишината с мълчанието. Мълчанието иска да говори, а тишината няма нужда от това.

Елчин Сафарли " Ти ми беше обещан"

Светът е уморен и му се спи.
Разбирам го. Денят бе много тежък.
Все има за какво да ни боли,
и има повод да ни липсва нежност...
Светът е уморен – от много тичане...
от хиляди несбъднати очаквания,
от всички неизречени "Обичам те!”,
които в бързината сме забравили,
от многото безсмислено мълчание,
от смислените крясъци наум,
от нечие безпомощно страдание,
от всичкия залутан градски шум,
светът е уморен... И се смири.
И няма сили да дочака чудо.
Прегръщам го с усмивка. Нека спи.
А утре със любов ще го събудя.

Irini

„Вие сте добре, сам сте“ — ми каза Хасе. Е да, който е сам, не може да бъде изоставен.

"Тримата другари"  - Ерих Мария Ремарк

"Коя си ти?" - морето ме попита.
"На мен приличаш, а не си вода.
Изменчивият блясък на вълните
налива в твоите вени свобода."
"Коя си ти?" - попита ме гората -
"ти сякаш си ми малката сестра.
Покой даряваш ласкав на крилата
на уморени пеещи ята."
"Коя си ти?" - попита ме полето.
"И ти си необятна като мен.
В дланта ти избуяват цветовете
и крехки семена със смях зелен."
"Коя си?" - светлината ме попита -
"изгряваш сутрин рано, всеки ден,
с лъчите ми косите си заплиташ
и носиш радост - точно като мен."
"Коя си?" - полунощната царица
попита ме. "Корона от звезди
сияе в твоя поглед - древна жрица
от храма ми, навярно, в тебе спи."
"Коя си ти?" - човекът ме попита -
"безумна сянка в мътния порой
на времена и делници сърдити..."

Той само не позна ме като свой.

Самодива

"Нарича се любов,
когато въпреки всичко
не се откажеш.
Любов е когато дочакаш
да те обикна…
Повече дори от колкото ти ме обичаш.
Когато
започнем да усещаме взаимно,
че един без друг трудно се диша."
Даниел Петров