И може би след месец, два, а може би година, ще се сетиш за нея и ще се усмихнеш... Или ще нацупиш устни, ще се намръщеш и ще останеш неподвижен няколко минути. Хиляди мисли ще минат през главата ти. Ще осъзнаеш грешките си, ще разбереш и нейните, ще разбереш всички онези неща, за които ти говореше, но не я слушаше... И тогава, тогава ще
разбереш колко много те е обичала,
колко много я обичаш ти...!!
Ще и пишеш, но тя няма да ти отговори. Ще и звъннеш, но тя няма
да ти вдигне. Когато я попиташ защо прави така, ще ти каже, че е имала работа. Ще я срещнеш и ще и се усмихнеш, а тя ще извърне погледа си така, както ти правеше. Ще се познаеш, нали...?!
Същите тези безизразни устни, този леден поглед, тази уверена походка...