"Каквато и да си физически - каза той, - момиче, момче, силна, слаба, болна или здрава... всичко това няма значение. Важно е това, което е в сърцето ти. Ако душата ти е на воин, значи си воин. Всичко друго е стъкларията, от която е направена лампата. Но ти си светлината вътре."

"Ангел с часовников механизъм", Касандра Клеър

Неизпратени писма доТЕБ

Усмихни се! Весело е.
За последен път те забравям.
Но наистина вече завинаги.
Ще остана така - неживяна,
във сандъка на твоето минало.

В крайна сметка - какво да направя?
Да ти кажа и аз "Хей, предател!
Много бързо успя да забравиш
как звучеше със стон тишината..."
Няма нужда. Едва ли е важно.
Ти отивай, спасявай бездушните.
Във пустинята дебнат миражи.
Но за връщане вече е късно.
Би било страшна комедия.
Но, признавам, омръзна ми ролята.
Тази нощ беше последната.
А и аз не умея да моля.
Всичко хубаво! Нека аз да съм грешната.
Нека аз да съм сбъркала. Нека!
Боже Господи! Чак ми е смешно.
И да знаеш, дори ми олеква.
Caribiana

Една влюбена жена е готова на всичко, за да направи един мъж щастлив. Независим дали е красив или не, независимо дали е слаб или пълен, и т.н. Тя дарява своята любов безрезервно и очаква същото и от отсрещната страна. Една истинска жена може да обича до полуда мъжа, който е станал избраник на сърцето й и също така очаква не само да бъде защитавана от него, но и да й отвърне със същите чувства! Тя е като старо отлежало вино, което се отпива на малки глътки, за да усети сладостта му. Тя е жар и пламък, който се очаква да бъде угасен от съответният любим и същевременно с това този човек да бъде нейната опора. Накратко: влюбената жена и отлежалото вино е страхотна комбинация!!

Stefan Mitsov

Любовта ли?!...Тя е....
Просто длан, в която да се скриваш.
Просто поглед, в който да заспиш.
Просто устни, от които се напиваш.
Силует, със който да мълчиш.
Просто някой, някъде и нещо.
Просто символ и вълшебство.
В този свят на думи и на вещи
да усетиш нечие усещане....

Морето никога не си отива

Избирам да съм вярна на морето
във него да се сгушвам вместо в плът
избирам утро с парещи солени устни,
които да ме будят всеки път.
Избирам да живея с бриз и слънце
да отразявам пясъчните светлини
избирам да преследвам мокри стъпки
оставени от скитащите край брега мечти.
Избирам да съм мидено студена
и само слънцето да ме гори
избирам за сърце микроскопична перла
с която ще те чувствам, но няма да тупти.
Избирам на морето да съм вярна,
за да не остана никога сама-
морето никога не си отива
до край е вярно на брега.

Автор: Пламък Ничий

Две неща никога не се налага да преследваш- истинските приятели и истинската любов !

Манди Хейл

ВЛЮБИХ СЕ, ГОСПОДИ...

Влюбих се, Господи, в чудна жена -
красива... богиня... Венера,
тя денем е слънце, а нощем – луна,
мое утре е... и моето вчера

Обичам я, Господи, не ми ли личи,
с нея денят ми се буди,
не ме ли помилва с гальовни очи
дяволи хващат ме луди.

Щом вятърът зърне я, кротва за миг,
в косите и ангелски плува
и мил коленичи пред нейния лик,
Задява се...трепка...палува.

Във нея оглежда се всяка звезда,
дъх затаяват простори
и спира да лее сълзите дъжда,
присвятква... ревниво бърбори.

Обичам я, Господи, приказ жена,
стихия от нежност...мадона,
тя ден и нощта е... и ласка в съня,
Жена е... и моя икона!

Красимир Трифонов /sinoptic /

Усещането, че си необходим за другия..
Толкова е... вдъхновяващо и мотивиращо.
Усещането, че си му липсвал не е хубаво, но е признание за твоята значимост.
Не е суета.
Хубаво е да знаеш, че някой има нужда от теб и ти можеш да му помогнеш в дадения момент с дума, прегръдка, разговор.
Можеш да направиш нещо за любимия си човек...
И когато видиш в очите му блясък на радост...
Или в очите му искрите на щастие блеснат...
Толкова е хубаво с обич да можеш в такъв момент да прегърнеш своя любим...
Думите излишни сега са. И всичко с целувка си казвате...
С целувки обичам да си говорим.."

Има любов, която не забелязваш, защото мимолетно просветва в баналността на дните и не оставя следа. Има такава, която те връхлита като торнадо. Има и такава, която се колебае да прекрачи прага на настоящето.
Ала има любов, която променя съзнанието и срива стени. Тази любов те кара да страдаш или те оставя без дъх от щастие. Веднъж те води, друг път е сляпа - убива те, за да те възкреси. Такава любов не можеш да пренебрегнеш - тя просто те намира. Когато се случи, знаеш, че животът ти няма да е като преди.
Това е любовта, която остава, дори някой ден да си тръгне от теб. Където и да отидеш, я носиш със себе си. За тази любов си струва всяка саможертва. Тя идва, за да ни промени, и само от нас зависи дали ще ни възвиси, или погуби. Такава любов ни дава силата да преодоляваме препятствия, доближава ни до Създателя, превръща ни в чудотворци."

"Пчелата" -
Оура Лов

Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома й е студено.
Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира.
Eдна любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.
Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи."

Евтим Евтимов

ОБИЧАЙ МЕ
Но търпеливо.
Не бързай да ми се наситиш.
И аз ще ти отвърна с обич.
Полека ме целувай,
ненаситно,
отмерено,
за всеки ден да има.
И аз така ще те обичам,
да има обич за години.
И бавно да ме любиш, искам.
Дорде нощта се срещне с утрото.
Нали годините пропуснати
не ще наваксаме набързо.
Нали ще преживеем всичко,
което млади не сме дръзнали?
Ела.
И бавничко обичай ме.
Нали за никъде не бързаме..!?

Мая Попова

Не те измислих -
ти нахълта в мен,
такъв, какъвто
вече те познавах,
светът ми бе
грижливо подреден,
а ти разхвърли всичко
без пощада.
Не те измислих,
но копнях за теб,
не те дочаках,
мислих, че те няма,
сега живея
в неизвестен ден,
за утре -
нямам никаква представа...

Яна Вълчева

"В крайна сметка, сезоните се менят. Също така и градовете. Хора идват и си тръгват от живота ти. Но е много приятно да знаеш, че тези, които обичаш, винаги са в сърцето ти… 
И ако си голям късметлия... са на един полет разстояние."

Кари Брадшоу, "Сексът и градът"

"Как тъгувам за тебе море.. как ми липсва топлият пясък..
а ти - като сърдито дете да изтриваш следите ми с плясък. Ти във мен си ... в душата море и вълните ти в мене бушуват. Чайка с писък към теб ме зове, а делфините тъжни отплуват. Ще дойда, ще се върна море! Ще застана пред тебе смълчана... И тогава ще знаем море, че завинаги с теб ще остана.."

"Никога няма да изминеш своя път до края, ако се спираш да хвърлиш камък по всяко лаещо куче."

Уинстън Чърчил

Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш
от моите думи, жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
аз чувам звън на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено,
встрани от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми поместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам със възкръсване,
със музика от Моцарт
със Безкрая...
Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ
щях да повярвам, че съм в Рая!

Георги Константинов

Винаги
Добромир Банев 

Ти винаги ще се връщаш при мен. В минутите на тъга ще пиеш вино и всяка глътка ще ти напомня по една моя ласка. Невъзможно е да ме забравиш, защото съм бил част от теб. 
По тази причина ще остана в теб.
Винаги.
Когато клепачите ти натежават, ще ме виждаш в средата на стаята и ще заспиваш все по-трудно. Не че искам да е така. Просто е така.
Винаги.
Във всяка риза, която се люлее на вятъра, ще разпознаваш моята риза и ще ти се иска да крадеш от просторите на съседите. Не че съм орисник. Просто го знам.
Всеки път, щом видиш двама души да се държат за ръка, ще искаш да отпуснеш глава на рамото ми. Аз също ще го искам.
Винаги.
Но само ще изглежда, че съм до теб. Ще искаш да съм твой, докато окончателно те налегне заблудата, че ме притежаваш. Завинаги. Тази мисъл и сега ми е приятна. Но съм уверен, че с времето заблуждението ще те кара да крещиш на сън. Не че ти го пожелавам. Просто така става.
Винаги. Винаги. Винаги...

" Тя очакваше да види поне сега върху лицето му следа от смутена признателност, от вълнение за това, което беше направила за него, но не откри нищо, освен предишната непроницаема затвореност. Какъв беше той? Свенлив, безчувствен или просто глупак? Сдържан мъж, който умееше да пази достойнството й, преструвайки се, че не забелязва авансите й, или безсрамен сметкаджия, който съзнаваше, че с тази непроницаемост ще достигне по-голям успех?
Нищо не можеше да се разбере по лицето му. "
"Тютюн" - Димитър Димов

СИНЕВА

Ти отмина (3)
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.
Ах каква,ах каква синева сме забравили
някога тука.
Синева,синева...

Васил Найденов -BULGARIA -SINEVA -Митко Щерев ~ ДИАНА ЕКСПРЕС

Стихове по пясъка

В нощи самотни все теб съм сънувала,
безсънна на кея срещам сините залези,
пламнала мисъл все към теб е пътувала,
мое, родно море, със смълчаните заливи.

При теб се завръщам накъсала нервите,
смъкнала дрехата на дните ми яростни,
вглеждам се и търся при тебе останките,
да се сглобя цялостна в мигове радостни.

И пак пишат стихове моите стъпки по пясъка,
раменете ми тръпнат в солено дихание…
По лунна пътека вървя подир блясъка,
kойто е спомен и ново мечтание.

Лили Качова

"Ще бъда мъж, докато по земята още ходят истински жени - онези жени, 
с неподправен чар и доброта, жените, в които още не е умрял майчинският инстинкт."

Ал Пачино

“Господ да пази мъжа, дето ви обикне истински. Вие ще разбиете сърцето му, любима моя, жестока, опустошителна малка хищнице. Тъй безгрижна и самоуверена сте, че дори не си правите труда да криете ноктите си...."

"Отнесени от вихъра", Маргарет Мичъл