ВЛЮБИХ СЕ, ГОСПОДИ...

Влюбих се, Господи, в чудна жена -
красива... богиня... Венера,
тя денем е слънце, а нощем – луна,
мое утре е... и моето вчера

Обичам я, Господи, не ми ли личи,
с нея денят ми се буди,
не ме ли помилва с гальовни очи
дяволи хващат ме луди.

Щом вятърът зърне я, кротва за миг,
в косите и ангелски плува
и мил коленичи пред нейния лик,
Задява се...трепка...палува.

Във нея оглежда се всяка звезда,
дъх затаяват простори
и спира да лее сълзите дъжда,
присвятква... ревниво бърбори.

Обичам я, Господи, приказ жена,
стихия от нежност...мадона,
тя ден и нощта е... и ласка в съня,
Жена е... и моя икона!

Красимир Трифонов /sinoptic /