неделя, 5 октомври 2014 г.

Ако можеше да четеш между редовете
щеше отдавна да знаеш,
че имаш място в сърцето ми
от онези специалните,
където пънолунията чертаят
златни пътеки в морето,
а тишината издиша признания...
Щеше да чуеш, как разказвах
мечтите си на чайките
и как вълните правеха любов
всеки път, когато мислех за теб.
Ако можеше да четеш между редовете,
нямаше да изтръпваш
от истината, която трепти в очите ми,
а щеше да знаеш, че свободата,
с която те обичам,
е по-силна от желанието да те притежавам.
Щеше да се усмихваш
само при мисълта,
че някой, някъде сънува теб,
вижда душата ти,
споделя мълчанието ти
и пази онази част от същността ти,
която кара слънцето да свети,
земята да се върти,
животът да се ражда...
Ако можеше да четеш между редовете
щеше да усетиш колко е важно
да не изчезваш...от себе си
и да обичаш...въпреки всичко!

Катерина Кайтазова
ГРЕХОВНА НОЩ
© Николай Дялков
Не беше сън. Не беше и реалност...
И дълго още помни те нощта.
Дойде при мен. Не бе официално
и целия ми свят ти облада.

И аз забравих всякакви заблуди,
пиян в нощта, от топлата ти плът.
Душите ни – две дяволчета луди
изгаряха, подвластни на мига.
Отпивах ароматното ти тяло
на глътки бавни – вино от любов.
Изпивах те със устни, страстно – цялата,
но жаден пак – за още бях готов...
А ти обви ме с някаква магия
и глас в нощта нашепваше, стаен:
Простен ще е за теб грехът. Люби я,
щом чакал си я влюбен нощ и ден!
Светът замря, угасна светлината
и бяхме двама – само аз и ти...
На две души във влюбен гърч телата
и щастие във стон и във сълзи.
Такава нощ – на сън и на реалност
и в нея – ти за мен се появи.
Разпали огън – нежна и... брутална
и след това във нищото се скри.
Останаха след теб две празни чаши
на дъното без капчица любов...
Дойде в нощта ми ти като причастие
и тръгна си така – без благослов.
★.✿.★.✿.★.✿.★.✿.★.✿.

петък, 3 октомври 2014 г.

Това е една от най-големите тайни на живота: умението да лекуваш душата си с преживявания и да оставиш душата ти да лекува от преживявания
Оскар Уайлд – „Портретът на Дориан Грей“