ГРЕХОВНА НОЩ
© Николай Дялков
Не беше сън. Не беше и реалност...
И дълго още помни те нощта.
Дойде при мен. Не бе официално
и целия ми свят ти облада.

И аз забравих всякакви заблуди,
пиян в нощта, от топлата ти плът.
Душите ни – две дяволчета луди
изгаряха, подвластни на мига.
Отпивах ароматното ти тяло
на глътки бавни – вино от любов.
Изпивах те със устни, страстно – цялата,
но жаден пак – за още бях готов...
А ти обви ме с някаква магия
и глас в нощта нашепваше, стаен:
Простен ще е за теб грехът. Люби я,
щом чакал си я влюбен нощ и ден!
Светът замря, угасна светлината
и бяхме двама – само аз и ти...
На две души във влюбен гърч телата
и щастие във стон и във сълзи.
Такава нощ – на сън и на реалност
и в нея – ти за мен се появи.
Разпали огън – нежна и... брутална
и след това във нищото се скри.
Останаха след теб две празни чаши
на дъното без капчица любов...
Дойде в нощта ми ти като причастие
и тръгна си така – без благослов.
★.✿.★.✿.★.✿.★.✿.★.✿.