ТИ БЕШЕ НАЛИ

Чувах гласът ти. Ти беше, нали?
Ти ме усмихна тъй милно.
Нищо, че вън е мрачно, вали...
Нека да плиска по-силно.

Ти ми постави Слънце, нали?
Там във душата стаена...
С теб ще сме заедно нейде сами,
аз от Любов съм пленена.

Ти ме погали по изгрев, нали?
Усетих твоята нежност ...
Ти ме извика в деня си. Дали?
Ти ме напълни с копнежност...

Твойта Любов ме докосна сега,
мойта събуди в душата.
Пак заблестя покрай мен Светлина,
Тя ни изпълва сърцата!
Десислава Церовска