Една душа
Една душа изгубена във мрака,
объркана, ридаеща в нощта!
Оглежда се и сякаш някой чака
да я прегърне, да не е сама!

Но, няма никой, пусто е край нея,
оглежда се с разплакани очи!
Студено е, но няма кой да сгрее
ръцете и сърцето и... Уви!
А, вятърът среднощен пак си пее,
песни за живота и смъртта...
Във мрака тихичко се някой смее!
Дано е друга търсеща душа...
Не! Няма никой! Там е тъмнината!
Гушнала е всеки в този час!
И тази нощ другар ще е сълзата,
която е до нея, но без глас!
Една душа - за обич зажадняла..
Лутаща и търсеща в нощта!
Една душа - жадува до премала,
да бъдат двама, да не е сама...
/Добромир Радев/