Без да желаеш, убиваш някого някъде.
Без да подозираш отнемаш нечие дихание.
Без да възнамеряваш, го блъскаш с лакът или поглед.
Без да съзнаваш, раняваш с усмивка, с жест, с мълчание. Знаеш ли къде, в кого рикошират твоите думи?
“Лавина”, Блага Димитрова

"Ако на света имаше повече хора, които желаят собственото си щастие повече, отколкото желаят нещастието на другите, за няколко години бихме постигнали рая!"

"Най-лошият махмурлук е този на душата. Смесваш различни чувства, в големи дози и накрая повръщаш апатия."

Нека ти дам един нов поглед, дете. Посоката на завистта е винаги нагоре. Никой нависоко не завижда на тия в ниското. Никой принц не завижда за кашона на бездомния, никой богаташ не завижда за коричката на гладния. Ако някой ти завижда, значи сам е поставил себе си под теб. Завистта е единственият истински комплимент.
~ “Пепел от тръни”

Неделя сутрин е.
Лежа и си мисля за теб.
Мисля си за това къде и как ще те срещна за пръв път, как ще ми се усмихнеш, а аз ще направя същото в отговор и ще отминем без да разберем, че току-що животите ни са се променили из основи и всичко най-сетне си е дошло по местата. Чудя се дали ще ме заговориш и ако не го направиш, как след години, докато ме прегръщаш на дивана, ще ми разказваш, че си избирал най-подходящите думи, а аз съм изчезнала в тълпата през това време. Знам, че също като мен ще обичаш неделните сутрини - слънчевите лъчи, мирисът на кафе и вкусът на палачинки, а следобед - безцелните разходки сред природата. Мисля си за това как ще знаеш, че пия чая си без захар и как ще се смееш на гримасите ми, когато хапвам резенче лимон.
Знам, че ще взимаш книгата ми от нощното шкафче, за да провериш до къде ли съм стигнала, а после ще прекъсваш четенето ми с целувка. Ще ме научиш как да сменям бушони, защото не мога. И ще повтаряш, че е безсмислено да се тревожа за маловажни неща.
Навярно ще се дразниш малко на мълчанието ми понякога, а аз все ще мрънкам да изхвърляш фасовете от пепелника в боклука, вместо да се препълва. Ще искаш да спиш отдясно, но аз ще настоявам да съм до прозореца, защото обичам притихналия град вечер. Ще оставяш бележки навсякъде, а аз ще повтарям, че са ненужни и се разпиляват наоколо.
Но все пак, ще ме изненадваш с цветята, които обичам и заедно ще ядем шоколад. Дори и след караница ще се прегръщаме и ще заспиваме един до друг. Ще се разбираме, подкрепяме, ще си вярваме. И много ще се обичаме.
Лежа и си мисля: колко време остава до първата ни среща и ще разберем ли още тогава или по-късно, на някоя следваща?
Усмихвам се. Знам, че ще дойдеш в един от онези дни, които наивно смятам за съвсем обикновени и еднакви. И вече няма да са такива.
Лежа и си мисля. В неделя сутрин. За многото недели, в които ще лежиш до мен и ще се усмихваш. За многото недели, в които ще благодарим на Съдбата, че е сблъскала световете ни, за да ги направи един.
Валентина Йоргова

На този, който не напълни сърцето ми

Изхвърлям старателно всички отпадъци
от някаква смешна и грозна любов.
("Любов" ли се казва дългото чакане
на някой, пропускащ те винаги в своя живот?)

Сега съм сама. Тъй както бях с него.
Боли ме така, както с него боля.
Но май имам повече. Поне имам себе си.
На себе си само принадлежа.
Това беше всичко. Ти сам го направи.
Аз мога да дишам дори без сърце.
На негово място, в гърдите, от ляво,
са Никогавече и Никогастеб.
Caribiana

Прекрасно зная, как ще ме боли.
Познавам тази болка съвършено.
Познавам всичките ѝ тънички игли.
Нали от тях съм цялата във белези.
Да, осъзнавам, че ще плача. Много.
И ще осъмвам тихо, незаспивала.
И пак ще ме изгаря онзи огън -
на самота. На липса. На безсилие.
И пак ще съм и нечия, и ничия.
(Отвикнала съм някак да съм друга.
Аз съм обичаща.)
...
Прилича на любов. Но е присъда.

"Всеки казва, че не трябва да разчиташ на друг да запълни празните пространства в сърцето ти. Казват ти, че си достатъчно силна сама. Но аз смятам, че някои от тези празни места могат да бъдат запълнени само от друг човек. Няма значение колко много обичам себе си или колко съм самоуверена, накрая не мога да се прегърна сама, докато плача. Или след лош сън. Животът е любов. и любовта трябва да бъде споделяна."

В НЯКОЙ ДРУГ ЖИВОТ
Ще ти се случа в някой друг живот.
Ще ме обичаш от мига ти на зачеване.
Ще ме дочуеш насред вълчия си зов.
Ще си ме търсил. Страшно. Точно мене.
Ще ме познаеш във един-единствен миг.
Ще си ме плакал и в платно, и във поема.
Ще си ме спомниш по божествения вик
на щерка си. От двама ни родена.
Ще ти се случа в някой друг живот.
Сега играхме просто пантомима.
Мини през времето. Да бъдеш цял. И нов.
За този беше рано да ме имаш.

МАРИЯ ЛАЛЕВА

"Няма по деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява. Вместо да й съчувстват, всички презираха младата хубавица. Защо не работи ? И най-тежкият труд ще бъде по-лек от лъжата на нейните усмивки. "
Блага Димитрова - "Пътуване към себе си"

Всеки има някого, когото няма ...

"Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа единствено само от страх."
"Престъпление и наказание" - Ф. М.Достоевски

“Хората се плашат от любовта, защото дълбоко в себе си  ги е страх да не бъдат отхвърлени или да се покажат такива, каквито са. Някои от тях дори мислят, че не я заслужават. 
И бягат, без дори да помислят, колко болка могат да ни причинят.”
Радослав Гизгинджиев, "РАЙ"

" Да обичаш някого, не е просто силно усещане. Това е избор, обещание, ангажимент! "
Ерих Фром

"Винаги съм искал малко и съм се задоволявал с малко. Докато не те срещнах. Тогава поисках всичко."  "Петдесет нюанса сиво" - Е. Л. Джеймс

"Диамант само с диамант се реже, чувството само с чувство се буди и никога не приемай един човек за даденост...Обичай и уважавай всеки човек, който е в сърцето ти, защото един ден ще разбереш, че докато си събирал камъните си изгубил диаманта!"

"Всеки може да те обича за хубавото в теб, това изобщо не е проблем. Но всички ние имаме по едно малко, лошо, ранено място в себе си и ако намериш човек, който го открие и го заобича, тогава си намерил когото трябва!"

"Това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере..."
Стивън Кинг, "Особени сезони"

"Любовта означава да мислиш за щастието на другия повече, отколкото за себе си, без значение колко болезнени могат да бъдат решенията.."
"Три метра над небето"

"Всеки може да навлезе в живота ти и да твърди колко те обича. Съвсем друго е, някой наистина специален да остане в живота ти и да докаже колко те обича!"
Анита Блейк

"Обичах я не заради начина, по който танцуваше с моите ангели... а заради начина, по който демоните ми утихваха от звука на нейното име. " - Кристофър Пойндекстър

"Аз не знам много за жените, знам само, че когато тя ти каже "Липсваш ми", трябва да си там."

"Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял."
Фредрик Бекман

Докато крещиш на своята жена - има мъж,  който би желал да говори нежно в ухото и.
Докато ти я унижаваш, обиждаш и оскърбяваш, има мъж ,който флиртува с нея и и напомня колко прекрасна е тя.
Докато ти нараняваш своята жена има мъж, който желае да може да прави любов с нея!
Докато ти караш своята жена да плаче, има мъж, който краде усмивки от нея!

"В големите неща винаги си сам. За всичко друго ще звъннеш на приятел, ще си поприказвате на по бира, ще ти олекне. Ще намерите заедно решение. Тук решенията са твои и на никой друг. Никой не може да те разбере. Никой, който не е минал през същото, няма да усети как се чувстваш. Ще се опита, ще ти съчувства, ще бъде до теб. Но няма как да чуе разкъсващите въпроси в главата ти, да усети как всяка клетка в тялото ти вибрира от напрежение. В големите неща се оправяш сам."

/из "Позитивно", Тошка Иванова/

Мъжете, които отказват да простят малките недостатъци на жените, никога няма да се насладят на техните велики достойнства.
Халил Джубран

"Тя ме харесваше. Никога не поиска повече от това, което можех да й дам. Вечер беше моя. Не много рядко, не твърде често. Най - вече във вторник. Имах я, а после се отпускаше на гърдите ми и се заслушваше в ударите на сърцето ми. А когато заспивах, тя си тръгваше. Незабележимо. На пръсти. И временно. До следващия вторник. Не оставяше и косъм на възглавницата. Нищо, което да напомня, че е била тук. Беше влюбена. Показа ми го много пъти. Но не поиска връзка. Знаеше, че не съм готов да й отдам душата си. Аз не бях влюбен. Просто исках да я имам. Без чувства. Без обещания. Без лъжливото "завинаги". Исках я за малко. И за по - интересно. Целуваше ме. Целуваше ме много. Другите не правеха така. Отиваха си веднага щом се облекат. Искаха да се видим пак. Оставяха ми нещо за спомен. Тя си тръгваше без да каже нито дума. Без да иска нищо. Без да дава нищо. Без да се обажда пак. Започнах да се влюбвам. В парфюма ѝ. В погледа. В усмивката. В смс-ите без отговор. И когато бях сигурен, че съм влюбен, нея вече я нямаше. Тръгна си внезапно. Никак временно. Завинаги. С нов номер. А аз все още я чакам. И вече не само във вторник ... "– Чарлз Буковски