"Виж, не че не ми харесваш.
Облечена с най-скъпата си рокля.
На лачени високи токчета.
С грим и прическа.
Но не ми се ходи по заведенията.
С лъскавите сепарета.
Бутилки.
И кристални чаши.
Там е скучно и винаги препълнено.
С фалшиви герои.
Усмивки.
И души.
Да не ходим по такива места.
Обуй си кецовете.
Сложи си старите дънки.
Пусни си косата.
Свали си грима.
Ще те заведа в някое малко барче.
В което няма резервации.
Защото повечето хора дори не са го чували.
Там светлината е приглушена.
Музиката е на живо.
А времето сякаш е спряло.
На никой не му пука кой какъв е.
С какво е облечен.
Или с каква кола е пристигнал.
Нека да идем на такова място.
Не за да се показваме.
А за да чувстваме."

Из интернет пространството

Ще те последвам до края на света... ако последваш ме и ти 😍. Ще те обичам до края на всички дни, ако обичаш ме и ти. Ще ти разкажа всичките си мечти, ще те обичам, дори когато е трудно и няма да има ден, без да ценя това, че те имам до мен. Ще бъде приключение, животът ни - да. Ще пътуваме, ще живеем на различни места и ще работим това, което нашепват ни нашите сърца. Ще сме вечно млади по душа и никога няма да забравяме как открихме любовта. Като на игра... като на шега. Ще те последвам, където и да си. Ти само ме обичай... 😍
...
- Яж, чети, обичай и пътувай

Любовта за цял живот съществува. Тя не е приказка или измислена история. Иска ни се да е лесно, но нищо лесно не води до щастие. Любовта е да умееш да правиш нещо за другия, дори когато си уморен или да се извиняваш, дори когато си прав. Тя е да вярваш и да не се съмняваш, да даваш, без да получаваш на всяка цена. Любовта за цял живот търпи промени и става по-хубава от преди, когато страстта се превърне в обич, а тръпката в постоянна топлина. Любовта за цял живот... започва от сега 💓
...
- Яж, чети, обичай и пътувай

Такава съм

Понякога съм весела и стилна,
друг път съм тъжна и небрежна.
Когато трябва - мога да съм силна,
когато искам - мога да съм нежна.

Понякога покрай реката тичам,
но за приятел в блато ще нагазя.
Когато искам - мога да обичам,
когато трябва - мога и да мразя.

Понякога спокойствие разливам,
друг път във буря се превръщам.
Когато искам - бързо си отивам,
когато трябва - винаги се връщам.

Понякога съм страшно хаотична,
друг път съм подредена къща.
Когато искам - много съм различна,
когато трябва - съм една и съща.

Из интернет

Нужда
Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.
Аз имам нужда да повярвам,
в невидими и истински неща.
Аз искам да не се предавам,
пред дните изпълнени с болка и със самота.
Аз имам нужда да подишам,
от въздуха на слънчеви усмивки.
Аз искам вечно с любовта да тичам,
по път безкраен, без излишни спирки.
Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.

Десислава Наумова

"Ще ти разкажа за едно момиче.
Тя, приказката, не е най-щастлива.
Но вече знам – повярвай ми, така е,
че и в тъгата зрънце смисъл има.
Момичето е леко остаряло,
жена да я наричам – не прилича.
Защото ако никой не я гледа,
тя още с облаците тича.
В дъжда чадъра не отваря.
В снега пък ръкавиците презира.
Ще се усмихне мило на клошаря.
И в мокрите врабчета ще се взира.
Понякога е страшно уморена.
От себе си най-вече. И от всичко.
Така и не успя да стане зряла…
Да бъде зряла й е непривично.
Житейските уроци не научи.
Но може да ти рецитира Шели.
Ще те залее винаги с въпроси,
кахърите й не са бели.
И с нея ще си винаги на изпит –
тя лицемерието не прощава.
Един талант си има и го носи.
Да се раздава. И да се раздава…
Ако я срещнеш някога, кажи й,
че облаците са безкрайно важни.
Или не казвай нищо – прегърни я.
Голяма работа, че от дъжда е влажна."

Катерина Хапсали

Когато крилете мечтаят за полет, обичта ги дарява с устрем...

ДОРИ ТАКАВА
Автор: Илиана Фончева

Усмивката ти нежно ме докосна,
копнежите със вяра озари,
дори такава тиха, безвъпросна -
тя мислите ми всички заплени.
И даже се понесох, сякаш птица,
във оня свят със дивните мечти…
Със сините простори ме ориса -
за теб, душата скрито да трепти.
Недей ме приземява там със думи -
такава ми е сладка волността!
Обърквам си посоките безумно -
превръщам ли безкрая в правила.
Житейските си битки не опазих
от грешки - да не скърша пак криле,
а всъщност уморена съм от важност
на всичките надеждни светове…
Гори ме съвестта ми - като нова
и щом избързам в чувствата напред,
когато грея слънчево-готова,
залива ме с най-парещия лед!
В сърцето ми е шепот теменужен
с размах за сила, с порив за живот…
Усмивка ме зове към обич трудна!
На лесната - не свикнах да съм роб...
08.06.2017г.

"Ако утрото не ни будеше за нови радости, ако вечерта не ни оставяше никаква надежда, не би си струвало да живеем."
/Йохан Волфганг Гьоте/

Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О, колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
(ако изобщо още съществува)!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.
Дамян Дамянов
На днешната дата преди 18 години си отива големият Дамян Дамянов.

"Чудя се какво ли би било, ако живеехме в свят, където винаги е юни."
Дж. М. Монтгомъри

Има още такива мъже,
които подават ръка, отварят врати, подаряват цветя,
трият сълзи, рисуват усмивки, идват за теб, прегръщат те,
целуват по челото и остават.
Има още мъже, които знаят как да бъдат мъже и защо това е толкова важно...
Има още такива жени,
които ще сготвят вечеря, няма да целунат друг, ще се облекат красиво за теб, ще ти изгладят ризите, ще ти вдъхнат увереност, ще повярват в доверие, ще те разберат без думи, ще са силни и все пак ще се оставят да ги пазиш.
Има още жени, които знаят как да бъдат жени и защо това е толкова нужно... <3
Валентина Йоргова

- Как си?
- Изтощен, разорен, отчаян, но с усмивка!
- Въпреки всичко се усмихваш?
- Един въпрос, зададен от правилния човек, е причината да разбера, че нищо друго няма значение!
- Но ние дори не сме се виждали...
- Сърцето няма очи, но усеща, то няма и ръце, но докосва, понякога не му е нужна и причина, то просто обича...