Когато крилете мечтаят за полет, обичта ги дарява с устрем...

ДОРИ ТАКАВА
Автор: Илиана Фончева

Усмивката ти нежно ме докосна,
копнежите със вяра озари,
дори такава тиха, безвъпросна -
тя мислите ми всички заплени.
И даже се понесох, сякаш птица,
във оня свят със дивните мечти…
Със сините простори ме ориса -
за теб, душата скрито да трепти.
Недей ме приземява там със думи -
такава ми е сладка волността!
Обърквам си посоките безумно -
превръщам ли безкрая в правила.
Житейските си битки не опазих
от грешки - да не скърша пак криле,
а всъщност уморена съм от важност
на всичките надеждни светове…
Гори ме съвестта ми - като нова
и щом избързам в чувствата напред,
когато грея слънчево-готова,
залива ме с най-парещия лед!
В сърцето ми е шепот теменужен
с размах за сила, с порив за живот…
Усмивка ме зове към обич трудна!
На лесната - не свикнах да съм роб...
08.06.2017г.