Дойдох си капнал, седнах в къта,
така обичан отпреди.
И мама, старата, зашъта, в джезве ракия подслади,
пред мене в стоплената соба
търкулна кръглата софра
и замириса сладко боба, самуна с розова кора.

На въглените за минута
чух наденица да цвърчи,
дъхът на чушчицата люта
опари моите очи…

И тате шарената купа
надигна – посивял, суров…
Сърцето ми така затупа
пред тая хубава любов,
пред къщицата ниска, стара,
със дъх на чубрица и мед!

Тук всяка дума е подарък,
след труд за радост има ред,
тук подир всякоя разлъка
сърцето мълчешком боли
и всеки труд, и всяка мъка,
и всяка обич се дели…

И топлите очи на мама
съгряха моето сърце,
тъй както хубавият пламък -
измръзналите ми ръце....

Андрей Германов

"Любов и таксита
Онзи ден бях в Ню Йорк и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:
— Много ви благодаря. Карахте прекрасно.
За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:
— Ти да не си някой веселяк, а?
— Не, драги господине, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.
— Аха — каза шофьорът и потегли.
— Какво ти става? — попитах аз.
— Опитвам се да върна любовта В Ню Йорк —каза приятелят ми. — Уверен съм, че това е единственото нещо, което може да спаси града.
— Мислиш ли, че един човек може да спаси цял Ню Йорк?
— Не става дума само за един човек. Сигурен съм, че денят на този таксиметров шофьор ще мине по-добре. Да предположим, че днес той ще има двадесет пътника. С тези двадесет души той ще се държи добре, защото някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му, на свой ред, ще бъдат по-любезни със своите служители, продавачи, сервитьори или дори със собствените си семейства. В края на краищата добрата воля може да се разпростре поне върху 1 000 души. Това вече не е зле, нали?
— Но ти зависиш от онзи таксиметров шофьор —той трябва да предаде твоята добра воля на другите.
— Не завися от него — каза приятелят ми, — защото съзнавам, че системата не е защитена срещу глупаци. Така че днес трябва да се заема с десет различни хора. Ако от десет души успея да направя щастливи поне трима, тогава мога косвено да повлияя върху настроението на още три хиляди.
— На думи всичко това звучи добре — съгласих се аз, — но не съм сигурен, че на практика ще подейства.
— Ако не се получи, нищо не е загубено. Не ми отне много време, за да кажа на човека, че се справя добре. Той не получи нито по-голям бакшиш, нито по-малък. Ако думите ми са попаднали в глухи уши, какво от това? Утре ще се опитам да направя щастлив друг таксиметров шофьор.
— Ти не си добре.
— Думите ти показват какъв циник си станал. Направих изследване и се оказа, че онова, което изглежда липсва — например на пощенските работници, освен парите, разбира се, — е, че никой не им казва, каква чудесна работа вършат те.
— Но те не работят добре.
— Не работят добре, защото усещат, че никои не го е грижа как се справят. Защо някой да не им каже добра дума?
Минахме покрай един строеж и видяхме петима работници, които си похапваха за обед. Приятелят ми спря.
— Прекрасна работа сте свършили. Сигурно е трудна и опасна.
Работниците погледнаха приятеля ми подозрително.
— Кога ще бъде завършено?
— През юни — изсумтя единият.
— О, това наистина е впечатляващо. Вероятно човек се чувства много горд, когато върши подобна работа.
Продължихме нататък и аз му казах:
— След Дон Кихот, за първи път срещам подобен екземпляр като теб.
— Когато онези мъже смелят думите ми, ще им стане приятно. В такъв случай и градът, по един или друг начин, ще извлече полза от тяхното щастие.
— Но ти не можеш да вършиш това сам! — Възразих аз. — Ти си сам срещу всички.
— Най-важното е да не се обезсърчаваш. Никак не е лесно да накараш хората в един град отново да станат добри, но ако и някой друг се включи в моето начинание...
— Ти току-що намигна на една съвсем невзрачна жена— подскочих аз.
— Да, зная — съгласи се той. — И ако тя е учителка, днес класът й ще има прекрасен ден."
Из интернет

"Когато идваше пролетта, дори лъжливата пролет, не съществуваха други проблеми освен къде да бъдем най-щастливи. Единственото нещо, което можеше да провали един ден, бяха хората, и ако човек успееше да се освободи от ангажименти, всеки ден ставаше безкраен. Хората винаги са били ограничител на щастието с изключение на много малко от тях, които са толкова добри, колкото самата пролет." - "Безкраен празник" Ърнест Хемингуей <3

Хората-слънца са тези, които те стоплят и огряват. Отиваш при тях по собствена воля, така както се отива на слънчева полянка, привлечен от лъчите им.. От тях винаги може да си тръгнеш и ако се върнеш пак то е просто защото си спомняш топлината им. Контактът с тях обикновено успокоява, оправя лошото настроение, зарежда с енергия и идеи. Не че не може да се пристрастиш към тях, но обикновено това е рядкост. Тези хора, без да разбират, пръскат около себе си сила и ведрост..
Щастие е да имаш такива хора до себе си. :)
Из Страничката на Силвия

"Никога не се извинявай за чувствата или емоциите, които показваш! Това означава, че имаш голямо сърце и не се страхуваш другите да го видят!Това е сила, а не слабост!"

М. А.

Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не му говори. На другия ден дядото напълно забравил за снощната караница,но бабата сърдито не продумвала и дума. Какво ли не правил дядото,но не могъл да промени настроението на жена си и тя все така сърдито мълчала. Накрая той започнал да рови по шкафовете и чекмеджетата. Бабата го гледала,гледала, но накрая не издържала и го попитала:
-Какво ровиш там стар глупако!-троснала се бабата.
-Слава Богу,намерих го - ухилил се дядото.
-Твоят глас!-казал мило дядото...

Антъни де Мело

Смяташ ли,че красотата ще спаси света?
-Да. Но не красотата на Мис Свят. Ами тази по лицето на майка, която преди секунди е родила детето си. Усмивката на дете, осиновено от добри хора. Уличното изкуство. Картината в Градската Галерия, която промени мирогледа ти. Мъркането на котката ти. Чаша чай в дъждовен ден. Танцуване под дъжда. Нощните разходки. Играта на слънчевите лъчи по листата на дърветата, стигащи до земята, обрисуващи „зайчета“. Красивото момиче в парка, което ти се усмихна. Добродушното момче от последния етаж, което ти помогна, когато си беше изгубил ключа. Старите снимки на семейството ти. Кучето, което спаси възрастен човек от удавяне. Когато подариш старите си дрехи на дом за сираци. Когато купиш закуска и чай на бездомника на ъгъла. Когато целунеш и прегърнеш баба си и дядо си. Когато поглеждайки в една локва виждаш толкова много цветове. Когато капките роса по тревата ти дават надежда. Когато се събудиш по-рано, за да гледаш изгрева и вдишаш свежестта на утринния, хладен въздух. Когато помогнеш на приятел да се изправи, когато няма сили да стои на краката си (сложете тук и пряк, и метафоричен смисъл.) Когато някой хване ръката ти и се закълне във всичко свято за него, че няма да те предаде. Когато направиш същото за него. Когато някой просто те прегърне, без да те разпитва и съди. Когато някой те разбира. Когато ти разбираш.
Приказна Идея