Дойдох си капнал, седнах в къта,
така обичан отпреди.
И мама, старата, зашъта, в джезве ракия подслади,
пред мене в стоплената соба
търкулна кръглата софра
и замириса сладко боба, самуна с розова кора.

На въглените за минута
чух наденица да цвърчи,
дъхът на чушчицата люта
опари моите очи…

И тате шарената купа
надигна – посивял, суров…
Сърцето ми така затупа
пред тая хубава любов,
пред къщицата ниска, стара,
със дъх на чубрица и мед!

Тук всяка дума е подарък,
след труд за радост има ред,
тук подир всякоя разлъка
сърцето мълчешком боли
и всеки труд, и всяка мъка,
и всяка обич се дели…

И топлите очи на мама
съгряха моето сърце,
тъй както хубавият пламък -
измръзналите ми ръце....

Андрей Германов