"Когато дълго се взираш в морето, хората започват да ти липсват, а когато дълго гледаш около себе си хората, започваш да тъгуваш по морето." Харуки Мураками

„Малцина са тези, които истински обичам,
още по-малко са – които уважавам.
Колкото опознавам света, толкова повече ме разочарова;
всеки изминал ден ме уверява в несъвършенството на човешкия характер
и в измамната фасада на достойнството и благоразумието.”
Джейн Остин, „Гордост и предразсъдъци”

"Писмо на един баща до дъщеря му за бъдещия й съпруг" от д-р Кени Фланагън.

Ето и самото писмо:

Сладурче мое,

Тези дни с майка ти търсехме нещо в Google. По средата на думата Google ни върна списък с най-търсените фрази с нея в света. Най-отгоре стоеше „Как да го задържа заинтересуван”.

Това ме порази. Прегледах няколко от безбройните статии как да бъдем секси, кога да му донесем бира вместо сандвич и начините да го накараме да се почувства умен и значим.

И се ядосах.

Малка моя, не е, никога не е била и никога няма да бъде твоя работа да „го държиш заинтересуван”.

Малка моя, единствената ти задача е да знаеш дълбоко в душата си – в онова толкова здраво нещо вътре в теб, което не се влияе от отхвърляне, загуба или его – че ти си интересна. (Ако можеш да запомниш, че всеки човек сам по себе си също е интересен, битката на живота ти ще бъде до голяма степен спечелена. Но това е писмо за някой друг ден.)

Ако по този начин вярваш в собствената си ценност, ти ще бъдеш привлекателна в най-важния смисъл на тази дума: ще успееш да привлечеш момче, което не само ще бъде в състояние да проявява интерес, но и ще бъде готово да инвестира целия си живот в интерес към теб.

Малка моя, ето какво искам да ти кажа за това момче, което няма нужда да бъде държано заинтересувано, защото то ще знае, че ти си интересна:

Не ме интересува дали ще си слага лактите на масата по време на ядене – стига да гледа как нослето ти се набръчква, когато се усмихваш. И да не може да отдели поглед от това.

Не ме интересува дали ще може да играе голф с мен – стига да може да си играе с децата, с които ще го дариш, и да се радва по всички страхотни и малко смущаващи начини, че те са точно като теб.

Не ме интересува дали ще следва баща си – стига да следва сърцето си и то винаги да го води обратно при тебе.

Не ме интересува дали е силен – стига да ти дава пространство да упражняваш силата, която е в сърцето ти.

Още по-малко ме интересува за кого гласува – стига да се събужда всяка сутрин и да гласува всеки ден за теб, избирайки уважението към теб и прекланяйки ти се в сърцето си.

Не ме интересува цветът на кожата му – стига да оцвети живота ти с маски от търпение, саможертва, уязвимост и нежност.

Не ме интересува дали е възпитан в тази или онази религия или изобщо без религия – стига да е възпитан да цени съкровеното и да знае, че всеки миг от живота и всеки миг от живота му с теб е дълбоко съкровен.

Накрая, малката ми, ако срещнеш такъв мъж и се окаже, че той и аз нямаме нищо общо помежду си, то ние двамата с него ще имаме общо най-важното нещо:

Теб.

В края на краищата, малката ми, единственото нещо, което трябва да направиш, за да „го държиш заинтересуван”, е да бъдеш себе си.

Твоят вечно заинтересуван от теб мъж,

Баща ти

- Не му издумвай тежки думи, Елице, да му не тежат. Не загарчай си име на език му с лошотия. Ти, нале, казваш, че го любиш?
- Любя го, майко. От мене си повеч! Сичко търпя, ама туй ми е много.
- Замълчи! Не ща да слушам, чедо! Кога храниш с мисъл страха, той расне. Тя, обичта ви, само между вазе си стои и само вий си я знаете каква е черна и бяла. Колкот и да гледат чуждите и да я дъвчат из уста, само вий си я видите каква е голяма и честна. Мълчи си, чедо, на чужди хора не раздумвай, да ви не знаят. Пред тях усмивка на лице да ти е, да се не радват, че нещо има. Те, людете, предъвкват невярното, дорде не заприлича на истина, само да им е спокойно, че и друг има да плаче по нощите, та тяхното нещастие по-малко да им се види. Не бой се и не тъжи. Ти, като гледаш в очи му, видиш ли се?
- Видя се, майко. С пламъчетата хоро играя.
- И като го чуеш, гласа му вие ли се да те погали с думи, трепне ли по тебе и по стъпките ти, кога захождаш?
- Трепне, гаче ли лист вятър го вее.
- Тогаз що се мъчиш, че и него с тебе си? И сън да спи, в сърце му будуваш. Душа му цялата за твойта чезне.
- Валентина Йоргова, " Гласове в тихото "

"Смисълът е в това, че сладоледът е два пъти по - вкусен, когато има кой да се засмее на петънцето на върха на носа ти. Смисълът е в това, че шоколадът е два пъти повече, когато изчезва едва за секунди. Смисълът е в това, че книгите са два пъти по-интригуващи, когато има при кого да изтичаш и да прочетеш на глас любимите си цитати. Смисълът е в това, че музиката е два пъти по-докосваща, когато още някой крещи с теб текстовете на песните и който понякога ги бърка, за да му се усмихнеш по средата на припева. Смисълът е в това, че си два пъти по-смел, когато има някой, който да вярва в теб и да те подкрепя! Някой, който да те обича истински…"
Картина  Радина Петрова

Нужда
Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.
Аз имам нужда да повярвам,
в невидими и истински неща.
Аз искам да не се предавам,
пред дните изпълнени с болка и със самота.
Аз имам нужда да подишам,
от въздуха на слънчеви усмивки.
Аз искам вечно с любовта да тичам,
по път безкраен, без излишни спирки.
Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.

Десислава Наумова

Истинката любов.
Разбираш ли?
Когато остaрееш и се сбръчкаш, когато останеш без зъби, а съпругът ти те погледне, въпреки че е с отслабнало зрение, да види в очите ти целия свят - бъдещето, миналото, всичко добро и дори лошите неща, които сте преживели и да може да каже:
"- Това е моята кралица. И имах привилегията да я обичам!" Това е истинската любов! "

" Самотното дърво на хълма"

Истинката любов.
Разбираш ли?
Когато остaрееш и се сбръчкаш, когато останеш без зъби, а съпругът ти те погледне, въпреки че е с отслабнало зрение, да види в очите ти целия свят - бъдещето, миналото, всичко добро и дори лошите неща, които сте преживели и да може да каже:
"- Това е моята кралица. И имах привилегията да я обичам!" Това е истинската любов! "

" Самотното дърво на хълма"

Истинката любов.
Разбираш ли?
Когато остaрееш и се сбръчкаш, когато останеш без зъби, а съпругът ти те погледне, въпреки че е с отслабнало зрение, да види в очите ти целия свят - бъдещето, миналото, всичко добро и дори лошите неща, които сте преживели и да може да каже:
"- Това е моята кралица. И имах привилегията да я обичам!" Това е истинската любов! "

" Самотното дърво на хълма"

"Един мъж видял, умираща змия в огъня и решил да я спаси , но когато я извадил от там, змията го ухапала. От болката мъжът я пуснал и животното пак паднало в огъня. Човекът се опитал пак да и помогне и змията отново го ухапала. Друг човек, който го наблюдавал през това време, се обърнал към него и му казал:
- Извини ме, но си доста твърдоглав. Не разбираш ли, че всеки път, когато се опитваш да я измъкнеш от огъня, ще те ухапе?
Човекът отговорил:
- Природата на змията е да хапи, но това няма да промени моята, която е да помагам.
С помощта на железен прът, извадил змията от огъня и спасил живота и."
Размисъл:
Не променяйте природата си ако някой ви навреди, не губете същността си. Просто вземете предпазни мерки.
Някои преследват щастието, други го създават.
Безпокойте се повече за съвестта си, отколкото за репутациятa.
Защото съвестта ти е това, което си, а репутация е това, което другите мислят за теб. И това, което другите мислят, не е ваш проблем ...
Това си е техен проблем.

“Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи онова, което човек скатава в бленуващото си сърце.”

“Великият Гетсби”, Франсис Скот Фицджералд

"Хората обичаха домашните си любимци и често изразяваха чувствата си към тях така открито, както не биха го направили към човешки същества. Франк знаеше, че хората, от които наистина трябва да се пазиш на този свят, са онези, които не биха могли да обичат котка или куче.''

"Спящите красавици" Стивън и Оуен Кинг

„Щастието не може да бъде пропътувано, спечелено, носено или притежавано. То е вътрешното чувство, което има човек, когато живее изпълнен с любов и благодарност всеки ден!„
– Денис Уейтли

Ще ти разкажа за едно момиче.
Тя, приказката, не е най-щастлива.
Но вече знам – повярвай ми, така е,
че и в тъгата зрънце смисъл има.
Момичето е леко остаряло,
жена да я наричам – не прилича.
Защото ако никой не я гледа,
тя още с облаците тича.
В дъжда чадъра не отваря.
В снега пък ръкавиците презира.
Ще се усмихне мило на клошаря.
И в мокрите врабчета ще се взира.
Понякога е страшно уморена.
От себе си най-вече. И от всичко.
Така и не успя да стане зряла…
Да бъде зряла й е непривично.
Житейските уроци не научи.
Но може да ти рецитира Шели.
Ще те залее винаги с въпроси,
кахърите й не са бели.
И с нея ще си винаги на изпит –
тя лицемерието не прощава.
Един талант си има и го носи.
Да се раздава. И да се раздава…
Ако я срещнеш някога, кажи й,
че облаците са безкрайно важни.
Или не казвай нищо – прегърни я.
Голяма работа, че от дъжда е влажна.

Катерина Хапсали

" Светът се крепи на две думи: "Обичам те!". Може да ги каже любимия човек, може да ги каже детето ти, можеш да ги кажеш ти. И магията се случва. И Светът е усмихнат и цял..."
Рая Видинска

"Всичко преминава в живота ! - въздъхна бедната
старица и продължи...
- Минава модата на дънките. Минава хремата.
Минава влакът, даже и по два пъти!
Минават приятели, гаджета, съпрузи и съпруги ...
Всичко минава!
Минава и бурята и изгрява слънцето!
Минава нощта. Минава и болката.
Минава Коледа, Великден.
Кръвта във вените също преминава ...
всичко минава, скъпо дете!
Това което никога няма да мине и замине,
са твоите родители!
Когато ги обичаш, когато ги мразиш,
когато ги проклинаш, когато ги хвалиш
те не преминават, стоят си все там!
Две живи скали, ангел спасител,
побъркани ,абсурдни ...
Може би разделени,далечни,
свързани само с едно кръгче метал...
Стоят си във своите къщи похлупени,
пердета спуснати, полуотворени врати ..
Свидетели на твоето щастие
и твоята безкрайна тъга ..
Медалисти във твоите победи
и носни кърпички в твоите поражения ...
Често безпомощни, но никога отказващи се..
Те никога не минават ...
няма нищо, което да ги накара да си заминат!
И дори , когато те са на другия край на земята,
или на другия край на небето,
ти винаги ще чувстваш аромата им ...
аромат на любов "....

Гергана Лабова

"Всичко добро, всичко вълшебно се случва между юни и август!"
Джени Хан