В човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.
Антон Чехов

- Подлецът, чедо, почти винаги живее в домът ти ...

- Как така?! Не разбирам, дядо ...

- Оказва се онзи, който си е построил храм в сърцето ти;
посадил е градина в душата ти, грижил се е известно време за нея, порадва се ... порадва се малко на цветовете ѝ, па реши да стъпче цветята с калните си обувки и да разруши храма със същите ръце, с които го е градил бавно, тухла по тухла.
Подлец, дете, понякога се оказва човека, който наричаш "дом", "семейство", "приятел"... Същия, който знае всичките ти слабости, знае душата ти като пътна карта и пътеките към раните ти и стъпва в тях.

- Но защо, дядо? Нали е твой приятел в живота? Защо ще го прави?

- Защото, чедо, той самия е слаб. И като стъпче цветовете и срине храма ти си втълпява, че е силен, че той контролира нещата (хората водим безмислената битка за власт за контрол), че той е независим, а ти - зависим, че е по-силен от теб.
Ама не е ... точно обратното е.
Тоя човек, е малък, от мене да знаеш. Всеки, който те наранява е недорасъл за любовта. Не я разбира.
Но ти не се притеснявай, дете. След такава разрушителна буря, в душата ти отново ще поникнат цветя .. повече от преди, дори и по-хубави, защото почвата е била отъпкана, обърната, това е благодат за нови цветове.
И пак ще имаш храм, но по-стабилен, защото строителя, който избереш, ще те разбиРа, няма да те разбиВа.

Николета Иванова

"От дребна душа се пази, чедо! Такъв на слепия очите ще извади, на босия цървулите ще вземе. На мишка прилича, че мишката е алчна, все гризе, все чопли. Доверие няма никому. И мира няма, тъй щото и насъне страхотии види. Страх го е тоя човек да го не оберат, да му не вземат милото и драгото. Загледаш ли се, ще разбереш, че тоя и от живота си пести. По малко яде, ризата си без нужда кърпи и дребни букви пише, та мастило и книга да хартисат. И на приказки се скъпи. Думата си за жълтица я брои. Мълчи ли, да знайш, крои нещо. По душа е сиромах и дълбае тя, свитата му душица кладенец, мъчи се, ама до жива вода не мож стигна. С ръкавица на ръка ще се здрависа с тебе, ей тъй едва, едва, на око ще те претегли, сетне, с фалшива усмивка на уста, ще опита нещо да ти вземе, нещо ще изпроси. Не дадеш ли, повече няма да го видиш.
Сладко нещо е властта, ама не е по мяра всекиму. На дребни души власт не трябва да се дава! Тя приляга повече на широка, блага душа. Голяма като земята, що тъпчем. Щото нея я носи човек, дето се е учил на търпение, на дисциплина и знае половината от туй, що има, Господово е. Половината от здраве, имане, ум, хубост и берекет Господ е турил на своя сметка. Та научил си е урока щедрият и добрува, и нашироко живее. На дребно не може, инак линее. Нему кожата чак теснее, та ако я поискаш и нея ще ти даде. Той е роден стъпала към звездите да зида. Нему имай вяра!"

Ивелина Радионова

Осинових си човек днес!
Очите ѝ срещнаха моите докато вървеше по коридора на приюта, взряна в кучетата по клетките. Веднага усетих колко е отчаяна и просто знаех, че трябва да ѝ помогна.
Помахах леко с опашка, за да не я плаша. Тя спря до клетката ми, а аз се дръпнах назад, за да не види, че съм направила белята вътре. Тук нямат време да ни разхождат, просто нямаше къде другаде…
Докато четеше информацията за мен на вратата на клетката се надявах да не се натъжи от миналото ми. Аз имам само бъдеще и искам да спася един живот.
Тя приклекна пред решетката и ме повика. Притиснах рамо и муцуна до решетката, за да я успокоя. Усещах, че има нужда от този допир, за да не е толкова самотна. Самотата направо струеше от нея, беше отчаяна. Една сълза се търкулна по бузата ѝ, а аз драснах с лапа по решетката, за да ѝ кажа, че всичко ще бъде наред. Скоро вратата на клетката ми се отвори, а усмивката на лицето ѝ беше толкова широка, че веднага се гушнах в ръцете ѝ. Обещах ѝ да я пазя. Обещах ѝ никога да не я оставям. Обещах ѝ да дам всичко от себе си, за да я радвам.
Извадих такъв страхотен късмет, че мина край моята клетка. Но още толкова много от тях трябва да бъдат спасени… Поне успях да спася един.
Осинових си човек днес.
Джанин Алън

Не е нужно да си успешен, за да си щастлив. Не всички имат кариера, не всички пътуват по света и не всички, които го правят всъщност са щастливи. Щастието е друга материя и малцина я разбират. Да се прибереш в топлия си скромен дом и топло да те посрещнат. Да те прегърнат малките ръчички на твоето дете. Да те чака вкусна вечеря, когато от работа прибираш се много уморен. Да си се борил за всичко, което притежаваш, да е сладка всяка крачка напред. И да работиш в малко магазинче, и да имаш малък дом, все ти стига... ако знаеш как да си щастлив.

- Яж, чети, обичай и пътувай

И ако ти не съществуваш още

И ако ти не съществуваш още,
аз мога утре пак да те създам,
от болката на дългите ми нощи
и няма повече да бъда сам!

И пак ще имам радости и грижи,
небе открито, птици и море.
Човек живее в името на нещо
и пак за нещо трябва да умре!

Евтим Евтимов

"Започнах да обичам повече животните. Те винаги имат време за теб.
Животните имат много повече любов за получаване, отколкото хората за даване."
🐾🐶❤

"Виждала съм как се държи мъж, който наистина обича. Повярвайте ми, той ще направи всичко, за да се усмихвате."

Джулия Робъртс

"Да обичаш някого е повече от това да искаш да си щастлив. Трябва да искаш той да е по-щастлив от теб."

Тарин Фишър

Най-хубавият ден - днешният.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители - децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятния недостатък - лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък - прошката.
Най-добрата защита - усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Най-обезличаващото - подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Най-доброто лекарство - оптимизмът.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулиращият дар - надеждата.
Единствената реалност - любовта.

Майка Тереза

прекрасна си

от роклята с цветята
до четката в косата
на книгата в ръцете ти
завиждам
че ме е срам да те заговоря
всеки път се ненавиждам
открадвам поглед-два
в началото и в края
на деня
въртя се като слънчоглед
очите само търсят теб
мисълта за твоите къдрици
разпалва вътре в мен
искрици
симулиращо до теб че спи
това момче стои
(актуално)
изчервено до уши
Nikolay Nikolaev