прекрасна си
от роклята с цветята
до четката в косата
на книгата в ръцете ти
завиждам
че ме е срам да те заговоря
всеки път се ненавиждам
открадвам поглед-два
в началото и в края
на деня
въртя се като слънчоглед
очите само търсят теб
мисълта за твоите къдрици
разпалва вътре в мен
искрици
симулиращо до теб че спи
това момче стои
(актуално)
изчервено до уши
Nikolay Nikolaev
Няма коментари:
Публикуване на коментар