"Не е важно кой ви е обидил, разочаровал, пречупил или изоставил, важно е кой ви е накарал да се усмихнете отново, кой ви е дал от светлината си, за да засветите и вие. Не е важно през колко тъмнина сте минали, а в каква светлина живеете сега. Не е важно колко са се опитвали да заглушат гласа ви и колко са ви натискали надолу, важно е, че сте си спомнили, че вие имате криле и сте полетели отново.

Спрете да се оплаквате! Спрете да се връщате в миналото си! Ако не ви харесва нещо в живота ви сега, променете го. Вие не сте жертва! Вие сте творец! Вие имате крила. Използвайте ги, за да отлетите и да бъдете там където се чувствате обичан, уважаван и оценяван. Никой не може да ви каже как да живеете живота си, вие решавате. Използвайте свободната си воля, за да творите красота и да сте щастлив. Полетете! Направете го за себе си, не за другите!"
/От нета/

„Колко много любов има в това “ Да те видя за 5 минути”..”
Августин Господинов

Обичам смелите и силните мъже.
Онези, дето могат и да се разплачат…
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене,
когато си признават, че обичат.
И смелостта – да кажат думи две,
без патетично и навеки да се вричат.
Обичам смелостта им да рушат
преградите в душата ми ранима.
Дори, когато знаят, че грешат,
да стъпват твърдо по пътечката незрима.
Обичам силата на непокорния им гняв,
и ревността, с която късат нишки стари.
Обичам смелостта им пак да бъдат смях,
когато мъката в очите ми запари.
Обичам есенната щедрост от любов,
умишлено прикрита с мълчаливост.
Обичам в погледа им мъжки и суров
едно момче да ми намига закачливо.
Обичам силата на нощния им страх
дали от мен са истински желани,
но и без страх да ме събличат в грях
до болката на сплетените длани.
Тогава мирисът им е копривен и на дъжд…
Изтръпващ погледът е от очите им и жари.
Дъждът от ласки, (вятър в буйна ръж),
пои душата ми, а в тялото ми пари…
Обичам силата на сутрешната вяра,
че вечерта ми само с тях ще е гореща,
че тяхна съм, дори светът ми да изгаря,
че са живота ми и… още нещо…
Единствено тогава съм жена…
Единствено със силните и смелите.
Единствено тогава съм пръстта
под стъпките им… Лавата – по вените.
Обичам смелите и силните мъже -
без страх, че в тях съм жива като рана,
че съм променлива като бездънното море,
че силна съм… със силата за двама…

Павлина Джарова

''Когато мъж и жена се срещнат и харесат, трябва да бъдат заедно. Не да се анализират все едно са експонати в епруветки. Нищо не е причинило повече проблеми на хората от разума. Навремето срещаш някого, влюбваш се и се жениш. Сега четете книги, ставате професори и започвате да се анализирате. Вече няма разлика между първа среща и интервю за работа.''

„Задният прозорец“ Алфред Хичкок

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго. Хора, които обичат да се смеят на грешките си. Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят. Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива. Които не бягат от отговорностите си. Които защитават човешкото достойнство. Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството. Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат Сърцето на другите и могат да го направят. Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в Душата. Които нещастието е направило по-мъдри...
Марио де Андраде

Не спирай

Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.

Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш –
тя идва някога сама.

Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.

Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо…
Не спирай да се чувстваш жив!

Ева Корнизова

КОГАТО...

Когато до теб са точните хора,
ти бързо растеш, при това без умора.
Когато сърцето ти казва да любиш,
ти слушай го него, не ще да изгубиш!
Когато душата те тегли на нейде,
последвай я смело и двете попейте.
Когато усмивката в теб се надига,
пусни я свободно, тя много издига.
Когато ръцете ти искат да галят,
недей да ги връзваш, те огън ще палят.
Когато умът те подвежда: "Не можеш!",
ще кажеш: "О, мога!" и в джоб ще го сложиш!
Когато ти дават, вземи с благодарност.
Когато ти искат, дарявай със вярност!
Когато обичаш, обичай до края!
Да, всички любов сме! Със сигурност зная!

Десислава Церовска
/Звездà Христòва/

С майка ми се карахме всеки ден. Доста често не я оценявах.. Тормозех я със моите детинщини. Тормозех я с неща, които вече нямат значение. Тя започна да остарява, започна да се уморява от кавгите. Но аз продължавах.. Тя правеше всичко за мен, а аз пак бях неблагодарна. Караше ми се, аз й се сърдех, а тя е говорила за мое добро.. И така докато един ден баба ми ме хвана за ръката и ме заведе на разходка.. Както си вървяхме из селските улици, гласът и омекна. Тя си спомни за нейната майка. Прабаба ми. Аз също си я спомням, но смътно. Беше починала преди няколко години..
"-Бабе, ти трябва да носиш майка си на ръце, да й се кланиш." каза ми тя.
"-Майчицата е най-скъпото нещо в човешкия живот! Знаеш ли какво бих направила за да видя моята? И колко ми липсва. Искам само да й чуя гласчето и това ще ми е достатъчно..Майка ти няма вечно да е на Земята. Затова й се нарадвай докато е тук." Тогава се опитах да преглътна сълзите.. Но от този ден нататък разбрах, че не всеки има късмета да има толкова добра майка, дори не всеки има късмета да има майка. Ние сме благословени да ги имаме в животите си. И помнете, че майката е единствения човек,който няма време да се помоли за себе си , защото е твърде заета да се моли за теб. Единствения човек, който би застанал пред дулото на пистолет в твое име. Хората се променят. Приятелите и гаджетата си идват, но после си отиват. НО МАМА ВИНАГИ ЩЕ СИ ОСТАНЕ МАМА. Обичайте майките си.. За да не стане прекалено късно ,,

-неизвестен автор

"От бързане забравихме себе си.
От втурване към целта погубваме отношенията си.
От угодия към любовта, пренебрегваме приятелствата си.
От спомените си излизаме с въздишка. Разговаряме кратко. Премълчаваме онова, от което ни боли. Стискаме зъби над необратимото.
Плачем, докато заспиваме.
Изпращаме усмивката си с два знака – две точки и скоба. “Обичам” е клише, от което бягаме.
Спряхме да се доверяваме.
Престанахме да отпускаме непринудеността си.
Смеем се с глас само пред телевизора.
Прегръщаме рядко.
Забравяме личните празници на любими хора.
Докосваме с дума по-често домашния си любимец, отколкото човека подал ни ръка.
Ден след ден.
Сезон след сезон – отчуждение.
Недоверие.
Накрая тишина.
Събираме разпръснатите парчета мълчания сами.
За да открием, че една дума казана навреме, означава целия свят за някого. За да намерим място за онази частица време, в която да бъдем с цялата си душа някъде.
До някого.
Истински......."

Мария Никова