Хубаво е някой да ти се обади и да каже:
"Имах нужда да чуя гласа ти".
Само това...
И да затвори.
Достатъчно е да наруши тишината ти.

- Ирина Габровска

"Танцувай за себе си, ако те разбират, добре. Ако не, няма значение, прави това, което обичаш."
Луис Хорст

Чаках
да звънне телефонът.
И когато не звънна,
знаех, че си ти.

Елинор Брон

"Всичко е възможно през зимата. Да се влюбиш. Да се разделиш. Да се отчаеш. Да продължиш. Да настинеш и да оздравееш. Да дадеш. Да получиш. И да те целуне ангел. Да те целуне ангел..."

- Рая Видинска

Красотата на жената е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа.

Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да й обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена.

Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение.

Джоко Росич

"Вселената знае как, ще е най-добре за нас. Рано или късно тя, ще ни срещне с нужните ни хора и ще ни раздели с ненужните."
Буда

И ако някой хубав ден в любовните отношения се промъкнат неканени обидата, скандалът, обвинението, неразбирането и гневът, то това не означава, че е време да си тръгнеш, а напротив – време е да отидеш по-навътре в любовта – там, където прошката, разбирането, приемането и доверието ще ти подадат ръка, за да продължиш напред със своя спътник, обичайки го още по-силно и отдадено. Любовта започва с осъзнаването, че всеки ден ти правиш избор и решаваш дали ще се влюбиш в човека до теб.

"Когато Ина срещна Ян"

"Не съжалявам за хората, които изгубих с времето.Съжалявам за времето, което им отделих .. Защото хората не ми принадлежат, времето– да."
Из интернет

НА ЛИСТЪТ БЯЛ СТОЕШЕ САМО "МАМА"

Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това, което иска,
а пълни с обич цялото сърце.

МАМА – написа бавно, сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.

Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.

Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със своите близки, майка и баща.

То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.

На листът бял стоеше само "МАМА",
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?

Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света...
И дядо Коледа, ти чуй: ако те има -
дари със майки клетите деца!

...И тука и поета се разплака,
от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО, остана в ъгъла да чака,
жадуваните майчини ръце...

Таня Илиева

"Добрите хора никога не свършват. И не продават хляб и топлина, а подаряват… милват… и прегръщат... целуват... ... и си тръгват в тишина… Добрите хора никога не плачат, за себе си поне не плачат с глас. Добрите хора никога не грачат с прегракнал от омраза глас… Не им благодари! Не искат! Добрите хора си отиват в благодат с едничката вълшебна мисъл: „Помогнах! Станах по–богат!”

Един подарък – казва се живот –
получих неочаквано и щедро.
Дойдох да се науча на любов.
И все на някого да съм потребна.
Мечтите си раздадох без остатък
и нови хванах – като пеперуди.
Успях да продължавам все нататък,
с надеждата, че всеки дъх е чудо…
И всичко казах. Нищичко не скрих.
Защото във сърцето си го нося –
картина, песен, вятър или стих –
светът е скрит във няколко въпроса.
И всички дни са неизменно скъпи.
Не мога и за миг да съжалявам.
Щом бяла котка ми пресече пътя,
усмихвам се наум. И продължавам.

irini

За две ръце

За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка,
и аз не зная как ще издържа

при тая среща - ранна или късна,
на тоя огън - древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни - било̀ е от любов.

- Евтим Евтимов

Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си,
ще повториш ли страниците, в които си обичал,
без да бъдеш обичан;
страниците, в които си давал,
без да получаваш
и си пътувал към нищото
заради спомена от самото пътуване?
Ще повториш ли
разбитите колене на детството
и разбитото сърце на младостта,
превзетите баири и непревзетите върхове,
шепота на звездите в самотните ти нощи,
които никога не успя да разгадаеш?
Ще признаеш ли любовта си
на момичето с най-красивите очи,
което се омъжи за твоя приятел?
Ще повториш ли миговете на слабост и поражения,
които предшестваха победите ти?
Сълзите, които изплака,
и онези, които преглътна,
за да се научиш да бъдеш силен?
Ще повториш ли деня,
в който видя бялата лястовица,
но не я последва,
за да не изоставиш приятеля си в беда?
Ще върнеш ли бащината си къща, която събори,
за да си изградиш нов дом,
но още живееш в нея в съня си?
Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си,
ще повториш ли мечтите, които загърби,
защото ти се струваха неосъществими?
Ще поискаш ли обратно недоспалите си очи,
възпалени от взиране в слънцето
и болката от всяка стъпка извън коловоза,
утъпкан от живелите преди теб?
Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си
–ще повториш ли себе си?...

Весела Димова

Притча за  приятелството

Двама приятели вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка:
Днес моят най-добър приятел ме удари!
Продължи ли напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се съвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?
Засмян, другарят му отвърнал:
Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никой вятър не може да го заличи…

"Не знам какво е това, което кара някой да те обича, но каквото и да е, то е единственото, което е от значение – няма ли го, не можеш да го създадеш нито с доброта, нито с щедрост, нито с каквото и да било."

С. Моъм, "Души в окови"

Странник съм аз от далечна страна
И по пътя те носих в сърцето си
Пазих те скрито в моята душа
Както майката пази детето си
Носих те дълго моя мечта
И изграждах те камък по камък
Виждам те вече пред мен си сега
Влюбен във вятъра приказен Замък

Георги Тумпалов

"Виж, не че не ми харесваш.
Облечена си с най - скъпата си рокля...
на лачени високи токчета, с грим и прическа ...
Но не ми се ходи по заведенията
с лъскавите сепарета,
бутилки и кристални чаши.
Там е скучно и винаги препълнено
с фалшиви герои, усмивки и души.
Да не ходим по такива места..
Обуй си кецовете.
Сложи си дънките.
Пусни си косата.
Свали си грима.
Ще те заведа в някое малко барче,
в което няма резервации,
защото повечето хора дори не са го чували...
Там светлината е приглушена.
Музиката е на живо ....
А времето ... времето сякаш е спряло.
На никой не му пука кой какъв е ...
С какво е облечен и с каква кола е пристигнал.
Нека да идем на такова място.
НЕ ЗА ДА СЕ ПОКАЗВАМЕ,
А ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ! "

"Законите на любовта"

"На кого си ядосан? На човека, който не хваща ръката ти или на себе си, защото я протягаш към някого, който знаеш, че не би я хванал?"

Мевляна

...ще те разберат само колкото виждат и колкото чуват.
Никой няма да бъде като теб на този свят.
Никой няма да открие теб в тебе напълно.
Няма да ти стигнат силите на нито един език за
себе си да разкажеш,
Това, което ще виждат в теб, ще бъде толкова,
доколкото разбират...

Руми