"Добрите хора никога не свършват. И не продават хляб и топлина, а подаряват… милват… и прегръщат... целуват... ... и си тръгват в тишина… Добрите хора никога не плачат, за себе си поне не плачат с глас. Добрите хора никога не грачат с прегракнал от омраза глас… Не им благодари! Не искат! Добрите хора си отиват в благодат с едничката вълшебна мисъл: „Помогнах! Станах по–богат!”