"Ирена
просто си имаше добро и нежно сърце, способно да се привързва.
Детелинката, която бе намерила в Хортобаги, не беше ли самата тя? Тая
мисъл го завладя така внезапно и силно, че той извади от джоба си
тефтерчето, където я бе скрил. Дълго разлиства страниците, докато я
намери - все така деликатна и свежа.
- Я! ... Четирилистна! - каза учудено пътникът до него.
Той дори посегна към тефтерчето, но Урумов спокойно го пъхна в джоба си.
- Чуждото щастие не се пипа - каза той шеговито. - То може само да се погледа."
~ Павел Вежинов - "Нощем с белите коне"
Няма коментари:
Публикуване на коментар