Никакъв
човек не го спираше на улицата да му каже приветливо: „Скъпи Скрудж,
как сте? Кога ще дойдете да се видим?“ Никой просяк не го молеше и за
най-дребната монета. Никакви деца не го питаха колко е часът; ни мъж, ни
жена бяха поискали някога от Скрудж да ги упъти за това или онова
място. Дори кучетата на слепците, изглежда, го познаваха и когато го
виждаха да се приближава, повличаха господарите си към входове и тесни
улички; а сетне помахваха с опашка, сякаш искаха да кажат: „По-добре да
нямаш никакви очи, отколкото зли, слепи ми господарю!“
"Коледна песен" - Чарлз Дикенс
Няма коментари:
Публикуване на коментар