Човек е красив, когато е красив отвътре! Всичко друго се съблича, къса, измива и остарява..

Дениса Кирилова

НУЖЕН МИ Е САМО ТОЙ

Обичам ненормалните мъже,
които ме усмихват до полуда.
С които може времето да спре,
с които и животът да е чудо.
Обичам романтичните мъже,
онези дето правят изненади.
Онези, дето с поглед ще ги спреш,
а после се разхождат из съня ти.
Грижовни да са, нежни и добри,
над мъжкото си Его да преминат.
Не искам да ми свалят те звезди
(самата аз звезда съм от година).
Обичам да обичат без "ако"...
(Условностите често ме отблъскват.)
Любов да подаряват...И дано
мечтите ми до блясък да излъскат.
Да могат да даряват свобода,
тогава Любовта е толкоз силна.
Да ходят с гордо вдигната глава,
а моята по-честичко да милват.
Да могат да прегръщат до бездъх,
капризите ми да търпят в излишък.
Дори да полетя към някой връх,
да мога да се връщам, за да пиша.
А всъщност ми е нужен само Той!
Едничък и единствен, и ми стига.
Съвсем не искам приказен герой,
а мъж, със който бързо се издигам.

Десислава Церовска

"Не искам вече да се влюбвам... Да мислиш за някого без никаква реална причина и тези мисли да нахлуват в теб и да помитат всичко по пътя си... И все аз съм този, който обича повече... И след всичките глупости мисълта за теб, как искам... да те искам... да искам теб... отново и отново...Не! Не искам да се влюбя и да те изгубя. Просто искам теб!"

Чарлз Буковски "Холивуд"

"Знаех, че е грях да предизвикваш такова чувство у жена, у всяка жена. И докато гледах как малката й усмивка угасва, знаех, че рано или късно ще си платя за това. "

"Шантарам"- Грегъри Дейвид Робъртс

Sen aslında hiç yoktun..

Sen aslında hiç yoktun..

Ben sustuklarımı hep sana yazdım..Sen hiç okumadın...
Ne sustuklarımdan..Ne yazdıklarımdan haberin vardı...
Kırgınlıklarım..küskünlüklerim..suskunluklarım birikti içimde..
Biliyordum..Görmeyecek..görsende umursamayacaktın...
Anlamlar içinden..anlamsızlıklar çıkaracaktın..
Biz her şeyi elimize yüzümüze bulaştırmaya mahkum edilmiştik zamanını bilmediğimiz zamanın birinde..
Sebeplerimiz neydi hiç bilmedik..
Hiç sormadık hesaplarımızı hayattan..
Hangi bedel biçildiyse sorgusuz sualsiz ödedik..
Kimi zaman gözyaşıyla..Kimi zaman yalnızlıkla..Kimi zaman da ihanetle..
Yine de vazgeçmedik..Yaralar bereler içinde yürümek için mücadele ettik..
Kimi zaman başkalarıyla savaştık..Kimi zaman kendimizle..
Biz her zaman bilinmez sonlar için..bilinen..tanıdık yeminler ettik..
Güldük..Ne kadar güldüysek..o kadar yaş akıttık gözlerimizden..
Hazine arar gibi huzur aradık..
Hiç bir zaman bulamadık..
Çocukça davrandık...
Hiç büyümeyecek gibi..
Sonumuzu hiç düşünmedik..
Sonlarımızın aslında gerçekten son olduğunun farkında bile değildik..
Biz bittik..
Biz yoktu artık ama hayatlarımıza benlik olarak devam etme yeteneğinden yoksunduk..
Yoksaydık...
Acılarımızı,yaralarımızı,yaşanmışlıklarımızı yok saydık..
Bizi unutmak için yine bilinen yeminler ettik..
Güçlü görünmek için çabalayıp durduk..Yorgun düştük..
Rol yapmaktan yorulduk..
Uzaklaştık..
Kendimize yabancılaştık..
Sustuk...
Yanlışlarımız karşısında,yanılışlarımız karşısında..
Kendimize bile sustuk..
Kendimizi tanıyamadık..
Sen artık hiç yoktun..
Ben hep sana yazdım..
Sayfalarca..Günlerce...
Okuma diye..
Okumayacağını bile bile...
Sustukça yazdım..
Yazdıkça kızdım..
Kızdıkça ağladım...
Ama sen artık yoktun..
ve bir daha asla dönmeyecek,görmeyecek ve  hiç bilmeyecektin...
Ve günlerden bir gün..Ne sen beni tanıyabilecektin..ve ben seni...

 http://doldurmakaset.blogspot.com/2011/07/sen-aslnda-hic-yoktun.html

Сбогувай се със мен. Защото аз
разбрах, че ми е време да си тръгна.
Сбогувай се наум. Мълчи на глас.
Не искам думите ти. С тях е трудно.
Не си ме спомняй. Никога. Недей.
Била съм някоя, която те обича. А днес съм нищо. Нищичко. Въобще
и диря няма от това момиче.
Боли ли те? Не казвай, че боли.
И двамата разбираме, че лъжеш.
След всичко, по-добре да замълчим.
Да бъде тихо. Вместо тъжно. автор Caribiana

Стари ракли не отварям,
писма повторно не чета.
Дрехи скъсани не кърпя,
изхабените неща горя.
Увехнали цветя в дома си нямам.
Не вкусвам вчeрашна храна.
Веднъж изстине ли кафето, зная,
ще изгуби своя аромат.
В указателя си нямам номера на бивши,
не пазя спомени от тях.
Не ми тежат носталгии излишни,
в миналото не събирам прах.
Не страдам за отминали приятелства.
Радвам се на тези тук, сега!
Не прощавам изневери и предателства.
Не избирам спомени пред любовта.

Мариян Димитров

" Сега изведнъж видях, че можех да бъда нещо за някого, просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно … То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за Любовта, за друг човек обаче може."

Из "Трима другари"
Ерих Мария Ремарк

„Знаете ли кой е най-еротичният образ, запечатан завинаги в съзнанието ми? Беше във времето, когато рядко ни попадаха лъскави списания. В едно такова видях реклама, не помня на какво, на която жена в гръб с фино кафяво палто и кожени ботуши е направила типичната при ходене чупка в ханша. Дискретно и побъркващо! Красотата на жената е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа. Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да й обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена.
Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване.
Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение.”

/Джоко Росич/

"Ако трябва да избирате между това дали да бъдете добри или да бъдете прави, изберете да бъдете добри и тогава винаги ще бъдете прави."
/Ани Чоинг Долма/

Умната жена няма да ти даде онова, което си търсил.Тя ще ти даде онова, което си заслужил....нито повече, нито по- малко !

Индианска притча за вечната любов

Двама влюбени отишли при един мъдрец и го попитали:

- Днес ние сме много влюбени, искаме нашата любов да продължи вечно, ти си мъдър, кажи ни как да задържим любовта?

- Добре, казал мъдрецът. Намерете по един орел, уловете го и го донесете при мен на върха на планината.

Двамата млади се разделили и по различни пътища намерили всеки един по един орел. Донесли го при мъдреца.

- А сега им вържете краката и ги пуснете да излетят.

Младите така и направили. Вързали краката и пуснали орлите. Не след дълго те паднали на земята, не успяли да летят. Започнали да се кълват един друг в опит да отвържат краката си.

- Отвържете ги, казал мъдрецът. И отново ги пуснете.

Орлите излетели нависоко.

- Ето това е тайната, никога не се „връзвайте“ един друг, защото тогава любовта ще умре и нито един от вас няма да може да живее и „лети“ спокойно.

- Как се забравя жена, която си обичал, приятелю? - попита отчаян Искрен.
- Не се забравя! - отвърна Даниел.
Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог

-Дали е красива? Това е най-малкото , което мога да кажа за нея, приятелю.

Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог

"Баща ми ме научи, че истинският мъж дава,
вместо да взима.
Използва логика, а не сила.
Решава проблемите, а не ги създава.
И най-важното - истинският мъж се
определя от онова,
което е в сърцето,
а не в панталоните му."

Кевин Смит - американски режисьор и сценарист / ivid.it

"А ти имал ли си такъв човек в живота си? Който да не се отказва от теб, дори когато вижда,че ти го правиш. Да прави всичко за теб. Човек, който да те обича и в най-лошите ти моменти. Дори когато го отблъскваш, той да не си тръгва.
Да се бори за теб. Ако го откриеш, не го губи!"

"Не знам какво е това, което кара някой да те обича, но каквото и да е, то е единственото, което е от значение – няма ли го, не можеш да го създадеш нито с доброта, нито с щедрост, нито с каквото и да било."

Съмърсет Моъм, "Души в окови"

Колко да е студено- минус тебе, не повече.
Другото няма значение. Другото просто е климат.
С лятото под езика си мълча. Пак ще пробвам
да си запаля огнището с мисълта, че те има.
A сигурно някъде вън още продават кибрити
малки момичета със посинели устни и петички.
Сигурно някъде има- точно къде не питай-
и магазин за надежда с две потънали в прах полички.
Сигурно скита се някъде един каещ се Кай. Без Герда.
Герда стои на топличко до съвестта си заспала.
Пробва короната ледена, но няма как да се огледа-
тихичко хлипа насън заради счупеното огледало.
Сигурно има някъде и люпилня за феникси,
сред пепелищата на клади от приказни книги.
Няма да тръгвам да търся- още ми е студено.
Минус тебе, не повече. Но за премръзване стига.

Елена Денева

Тъгата ти по мене

Не ме вълнуват клюките от вчера.
Аз още имам собствени очи.
Заключил съм интригите в килера.
Обичам те. Надявам се, личи.
Не ме вълнуват думите на хора,
които не познават любовта…
Говоря с теб. От обич ти говоря.
Септември е. Пристига есента.
Вълнува ме тъгата ти по мене.
Тъгата от любов така личи,
че всички други, дявол да го вземе,
невидими са в моите очи.

/Добромир Банев/

Живеем така сякаш имаме безкрайно много дни пред нас. Живеем, мислейки, че един ден когато... ще направя това или онова, но дните летят. Лека-полека разбираш, че не са безкрайни. Разбираш, че си стар и тялото започва да отказва, защото когато е трябвало, ти не си се погрижил за него (знаеш какво му причиняваш, знаеш, че не трябва и го правиш, защото си слаб да спреш инерцията. А всъщност Бог ти е дал воля да променяш, но дали я ползваш?) Обърни се назад и погледни как си живял, какво си правил. Какво пропусна? От какво се уплаши, че не направи онова, което душата ти пожела? Мотаем се, губим време в дребни неща, правим неща, които не харесваме, без да знаем защо изобщо ги правим. Караме го на автопилот, а времето лети! Страх ни е да поискаме, страх ни е от големите неща, по-добре сме си с дребните. С дребните мечти - лятото да ида на море, да си купя рокля... Ами големите мечти, защо се отказваме да ги мечтаем? Страх ни е, че няма да се случат. Да, няма, защото няма кой да ги мечтае и няма кой да ги случи! Губим време с неподходящи хора, залъгваме се, че това е приятелство или любов, защото ни плаши да пуснем не-нашите хора, че може да останем сами. Ами как ще дойдат твоите хора, като мястото до теб е заето от другите? И сега ще кажа нещо, от което може някой да го заболи, защото ще се разпознае. От страха си да не бъдем сами оставаме със съмнителни хора, няма любов, но седим там до тях с надеждата, че ще се променят. Е, никой не се променя, защото ти си поискал. Хората се променят заради себе си. И понеже те е страх, че по-добро няма (въпреки, че има, но не ти се случва, понеже си го спрял с избора си) се жениш за някой, който дори няма идея какъв човек си. Живееш година, две, пет, но нещата не вървят, ражда се дете с още по-голямата надежда, детето да сплоти неподходящите хора, но пропастта става по-дълбока. Колко такива хора познаваме... Времето лети, по-млади не ставаме. Кога ще сме щастливи? А щастието е състояние на душата и далеч не е във външни неща - хора и предмети. И ако мислим, че някой ще ни направи щастлив, особено, ако и той не е, какво очакваме да стане? Нищо повече от затворен кръг - жертва на жертва. С едно уточнение - правим доброволни жертви, никой не ни е виновен. Ние избираме, винаги има избор! Не ми казвайте, че няма. По-лесно е да кажеш така, от колкото да поемеш отговорност за себе си и живота си. Не умеем да казваме "не", после се чудим как да се справим със стоварилото се върху нас. Не танцуваме, не се смеем, не пеем. Не творим. Дори не се наслаждаме на храната. За емоциите не говорим, страх ни е да сме открити. Не обичаме. Нищо не правим сега, защото има дни пред нас. Но няма толкова, колкото си мислим! Днес е слънчев ден, а аз какво ще направя, за да го запомня? "Помним мигове, не дни", май така е по-удобно, защото не можем да си признаем, че губим дните от живота си безцелно... Губим ги, за да изкарваме пари, за да живеем. А наистина живеем ли? Поглеждаме ли към небето, помирисваме ли цветята, казваме ли "обичам те", добротворни ли сме? Благодарим ли искрено, когато ни момичето, което иска да е певица, ни сервира кафето? Как се отнасяме с хората? Ето повод за размисъл. Поразтърсих ли ви? Стреснах ли ви? Това е добре! Значи там, някой все още има искра за живот.

A

"Най-хубавото нещо е да обичаш. Като обикнеш някого, а той също те е възлюбил - ако си болен ще оздравееш, ако си глупав - ще поумнееш, ако си лош - ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот и обичта също. Щом някой те възлюби, ти ставаш щедър, готов си да даваш. При Любовта няма лъжа. Тогава имаш мир в ума, в сърцето и в душата си. Обичта е едно отражение на любовта, тя е обработеният материал. Любовта е мощна, силна и онзи, който те люби нищо не иска от теб, а се радва, че ти дава от любовта си. При любовта и обичта нищо не се иска, те са Божествени процеси и тогава се радваш, че любиш или обичаш."

Петър Дънов

"... ИСТИНАТА Е, че можеш да изневериш и с един поглед. С една мисъл. Както и да останеш верен, дори когато прекараш няколко нощи в леглото с друг.

ВЕРНОСТТА Е ЧУВСТВО Амели, а не начин на поведение..."

Силвия Кристъл, "Плътта на пеперудата

“Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата… да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър…да знаеш, че дори един човек диша по-леко защото те е имало. Това е успех!”

Ралф Уолдо Емерсън

Прекрасница

Видя ли ме? Такава съм ПРЕКРАСНИЦА!
(Не, сенките ми под очите са измама)
Сега ще се преоблека в безумно щастие,
и по-вълшебна май че нийде няма...
Изчакай малко, и косите си да среша,
(не съм разрошена, а просто съм модерна)
Е как? Нали излизаме на среща
и трябва да съм жива до безмерност....
Обувки с ток? Защо пък да не сложа –
проблемите да гледам от високо!
Луната си наметвам – втора кожа...
ПРЕКРАСНИЦА СЪМ! Даже звездоока!
Изобщо не треперя от умора!
От радостния трепет, че те виждам,
така ми прималя... Какво да сторя?!...
(Притискам се във твоята безгрижност)
Е, хайде, тръгваме ли, вече съм готова.
Проблемите зад себе си оставям...
(Решиш ли да ме изведеш отново,
ще бъде страшна изненада....)
Обаче искаш ли ти своята пътека
със моя път во веки да пресичаш,
тогава знай – не ще ти бъде леко –
прекрасниците трудно се ОБИЧАТ...

Мира Дойчинова-irini

"Нежно шумят мислите ми за теб.
Нежно посипват лицето ми.
Само ще постоя. Нищо друго няма да искам.
Да валиш само. Да повалиш малко над мен."

"Любовни упражнения" Ваня Щерева

Не е достатъчно да си с някого, за да спреш да се чувстваш самотен.
Смисълът е другаде..
Смисълът е в това, че сладоледът е два пъти по - вкусен, когато има кой да ти се засмее на петънцето на върха на носа ти.
Смисълът е в това, че шоколадът е два пъти повече, когато изчезва едва за секунди, начупен на парченца от два чифта ръце.
Смисълът е в това, че падащите звезди са два пъти по - красиви, когато има на кого да посветиш своето желание.
Смисълът е в това, че книгите са два пъти по - интригуващи, когато има при кого да изтичаш и да прочетеш на глас любимите си цитати.
Смисълът е в това, че филмите са два пъти по - омагьосващи, когато има кого да стреснеш с избухващото вълнение "о, това е един от любимите ми моменти !".
Смисълът е в това, че музиката е два пъти по - докосваща, когато още някой крещи с теб текстовете на песните и който понякога ги бърка, за да му се усмихнеш по средата на припева. Смисълът е в това, че си два пъти по - смел, когато има кой да пъхне топка доверие в джоба ти.
Смисълът е в това, да знаеш, че винаги ще има някой до теб! И този някой ОСМИСЛЯ живота ти!!!

К.С.

Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...
и знам -
това е любовта!

Радост Георгиева

"Колко е важно..
Да имаш търпение, без да спреш да настояваш. Да имаш надежда, без да имаш очаквания. Да запазиш равновесие, без да останеш безразличен. Да отстояваш себе си, без да се натрапваш. И да умееш да искаш, без да ти пука от отговора. Да си като котката-като те изгонят от едната врата, да влизаш през другата, но в същото време да запазиш достойнството си. Да оставиш нещата да се случват, без да изгубиш себе си по пътя. Да не страдаш по миналото, но да не го забравяш. Да вярваш в бъдещето, но да живееш днес, тук и сега. Да мислиш като мъдреците, а да живееш като новороден. Да бъдеш свободен, но да знаеш какво да правиш със свободата си. Колко е важно.."

Автор: Велина Тодорова
http://picesofviva.blogspot.bg/2013/12/blog-post_16.html

''Само в минутите на среща и раздяла хората разбират колко любов има в сърцата им."

Жан Пол

"Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи. Целият свят се крепи на обич. И земята ражда от обич!"

из "Червенокоса вещица щастлива"

Златни правила за живота:

-Живей по-скромно от възможностите си.
- Всеки ден прави комплимент на трима души.
- Поне веднъж в годината погледай залеза.
- Не карай скъпи коли, но си купи най-хубавата къща, която можеш да си позволиш.
- Прощавай на себе си и на другите!
- Научи някого на нещо. Учи се от другите.
- Търси нови приятели, но не забравяй старите.
- Дръж здраво юздите на настроението си.
- Не се предавай. Чудеса стават всеки ден!
- Престани да обвиняваш другите. Поемай отговорност за всичко в живота си!
- Живей така, че представите на децата ти за справедливост, грижовност и честност да бъдат свързани с теб.
- Признавай грешките си.
- Използвай остроумието си да забавляваш хората, не да ги оскърбяваш.
- Бъди смел. А дори и да не си, преструвай се, че си. Никой няма да усети разликата.
- Забрави, че „така правят всички“!
- Не забравяй за големите неща в живота, но не се отказвай от малките радости.
- Усмихвай се често. Това не ти струва нищо, но ефектът е неизмерим!
- Научи се да слушаш. Понякога шансът чука много тихо на вратата!
- Никога не лишавай хората от надежда. Това може би е всичко, което те имат.
- Изчакай час, за да се успокоиш, преди да отговориш на някой, който те е предизвикал. А ако става дума за нещо наистина важно, изчакай до другия ден.
- Стреми се към съвършенство, но в разумни граници.
- Бъди твърд, но не коравосърдечен.
- Никога не се отказвай от онова, което искаш да направиш. Човек, който има големи мечти, е по-могъщ от човека, който има необходимите данни!
- Давай на хората втори шанс, но никога трети!
- Научи се да разпознаваш незначителното и да го пренебрегваш!
- Бъди най-добрият приятел на жена (мъжа) си.
- Човек изпитва най-силна емоционална потребност да бъде оценен!
- Не храни неприязън към хората. Уважавай всички живи същества.
- Давай най-доброто от себе си. Това е една от най-добрите инвестиции!
- Избирай си колкото може по-високи цели!
- Постоянно се самоусъвършенствай!
- Не губи време да съжаляваш за минали несполуки. Извади си поука и продължавай напред!
- Научи се да губиш достойно. Приемай с достойнство и победите.
- Не ставай голям специалист по дребните неща.
- Изпълнявай обещанията си!
- Страхувай се от живот без амбиции!
- Бъди готов да изгубиш битка, за да спечелиш войната.
- Не се подвеждай по първите впечатления.
- Откривай доброто у хората!
- Уважавай традициите.
- Бъди предпазлив, когато даваш пари назаем на приятели. Може да загубиш и парите, и приятелите си.
- Никога не срязвай онова, което може да бъде разплетено!
- Научи се да даваш вид, че си в добро настроение, дори когато не е така.
- Грижи се добре за тези, които обичаш!
- Не усложнявай нещата.
- Бъди скромен. Доста неща са били постигнати още преди ти да се родиш.
- Всеки ден показвай на всички от семейството си колко ги обичаш – с думи, с жестове, с грижовност.
- Ходи на почивка със семейството си, дори да нямаш достатъчно средства. Спомените нямат цена!
- Пази се от човек, който няма какво да губи!
- Не забравяй, че зад внезапния успех обикновено се крият петнадесетина години труд.
- Не очаквай парите да ти донесат щастие.
- Не подценявай силите си да промениш себе си. Не подценявай силите си да промениш другите!
- Не изгаряй мостовете си. С изненада ще установиш, че се налага да преминаваш една и съща река много пъти!
- Приеми, че болката и разочарованието са част от живота!
- Запомни, че един сполучлив брак зависи от две неща: 1. Да намериш подходящия човек и 2. Ти самият да бъдеш подходящият човек!
- Гледай на проблемите като на възможност за израстване и самоусъвършенстване!
- Не вярвай на хората, когато те молят да бъдеш откровен с тях.
- Не очаквай от живота да бъде справедлив!
- Преценявай успеха си според това, доколко ти носи спокойствие, здраве и обич.
- Не подценявай силата на любовта!
- Не подценявай силата на прошката!
- Научи се да се противопоставяш, без да ставаш противен.
- Бъди тактичен. Никога не отблъсквай никого умишлено.
- Пази се от завистта. Тя е източник на много беди.
- Не казвай, че нямаш достатъчно време. Всеки ден разполагаш точно с толкова часове, колкото са имали на разположение и Луи Пастьор, Микеланджело, майка Тереза и Алберт Айнщайн.
- Не забравяй, че добротата има власт над всички!
- Бъди предпазлив с хора, които ти говорят за честност.
- Запомни, че победителите правят онова, което победените отказват да правят!
- Търси добрият шанс, не сигурността. Корабът в пристанището е в безопасност, но дъното му гние.
- Подновявай стари приятелства!
- Живей живота си удивително, не обяснително.
- Опитвай се да замениш думата „проблем“ с „удобен случай“!
- Пробвай късмета си по-често.
- Препрочитай любимата си книга.
- Живей така, че да не съжаляваш за нищо!
- Не се поддавай на заблуди. Ако нещо ти се струва прекалено хубаво, за да е истина, може би наистина е така.
- Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!
- Бъди храбър и решителен. Когато преценяваш живота си, повече ще съжаляваш за онова, което си пропуснал, отколкото за това, което си направил!
- Когато скъсваш интимна връзка, просто кажи: „Аз съм виновен за всичко“.
- Бъди на разположение, когато хората имат нужда от теб!
- Бъди решителен, дори ако понякога грешиш!
- Бъди готов понякога да загубиш!
- Когато е необходимо, запази мълчание.

 Из Страничката на СИЛВИЯ

Три неща трябва да пожелаеш за теб и на другите-здраве, радост и добри приятели.
Три неща трябва да контролираш и овладяваш-темперамент, език,поведение.
Три неща трябва да култивираш-смелоста, доброта и любов към околните.
Три неща трябва да дадеш-възможност на бедните, утеха на тъжните, похвала на този, който заслужава.
Три неща трябва да избягваш – жестокост, надменност и неблагодарност.
Три неща,на които да се възхищаваш-красотата на природата,на децата и на възрастните хора.

Александър Чирков

Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим. Вселената ще се погрижи за начина.
Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето. А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
Прошката е подарък за нас самите. Тя ни освобождава от миналото, от някогашните преживявания и взаимоотношения. Като простим на себе си и на другите, ние наистина се освобождаваме.
Прошката носи невероятно усещане за свобода. Често трябва да си простим за това, че сме се примирявали с болезнени преживявания и че не сме се обичали достатъчно, за да се махнем от тези преживявания.
Много е удобно да играеш ролята на жертва, защото винаги друг е виновен..

Луиз Хей

"... ЧОВЕК си гледа работата и спокойствието само, когато има работа и спокойствие. В противен случай, изплашен от празнотата на живота си, той започва трескаво да се занимава с чуждите работи..."

Амос ОЗ

Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш лошата книга. Да си тръгнеш от лошия човек. Те са много - нещата, които не можеш да захвърлиш. Дори от посредственост да си тръгнеш. Много са. Времето е по-скъпо. По-добре да се наспиш. По-добре да хапнеш. По-добре да погледаш огън, дете, жена, вода.
Музиката стана враг на човека. Музиката се натрапва, пъха се в ушите. През стените. През тавана. През пода. Вдишваш музиката и ударите на синтезаторите. Ниските удрят в гърдите, високите вибрират в пломбите.
Представлението не е толкова нагло, но от него също не можеш да си тръгнеш. Шъткат ти. Възмущават се. Спъват те. Харесва им.
Компютърът е прилепчив, свети като привидение, призовава като търговка на пазара. Ровиш, търсиш, търсиш. Е, намираш нещо, опитваш се да го приспособиш, изхвърляш, отново ровиш, намериш нещо, въртиш го в главата си, въртиш-въртиш и го изхвърлиш. Общи мисли. Общи приказки.

Не! Животът е кратък.

И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце. И тя ще се отвори. Ако беше така и с хората. Много сме. Не можеш всички да прелистиш. Дори един не можеш. Дори своя човек не можеш. Себе си дори.
Животът е кратък. Нещо ще се отвори само. За нещо ще установиш правило. За останалото няма време. Законът е един: тръгваш си. Захвърляш. Бягаш. Затваряш или не отваряш! За да не му дадеш мига, предназначен за друг.

Автор: Михаил Жванецки

"Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето...''

"Любов" Елиф Шафак

"Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца."

Петър Дънов

За хорската злоба

За хорската злоба се носят легенди,
загубени сенки, със мъртва душа,
Усмихнати, щом се подпреш на колене,
щастливи, щом видят в очите сълза!
Посрещащи утро без цел и посока,
пияни във своята жажда за власт,
загубили верния път във живота,
пропити от завист, и злобни от страх.
Намиращи сили във чужди копнежи,
и вяра, че техен е целия свят,
отрекли във себе си всички надежди,
посипали своята нежност със прах.
Ревниво отричайки своите грешки,
и търсещи в другите свойта вина,
приятели мои, бъдете Човеци,
накрая остава една суета!!

24.09.2013

Стефан Александров

Не спирай да ме галиш
(Добромир Банев)

Човек е там, където се намира сърцето му. Привилегия на чувствата е да контролират съзнанието. Тялото само присъства. Откакто се обозначих чрез душата си пред теб, вече присъствам по-лесно. Покрай тялото ми минават автомобили. Днес за първи път от много време насам захладня. Тялото ми усеща краткия дъжд, с който есента напомня, че съществува. Но съм при теб. До теб. Често и в теб, защото ти единствена знаеш, че отсъствам само физически. Представата, че не се делим дори за миг, поддържа любовта жива.
Докато движа тялото си, се разминавам с хора и чадъри. Не знам как е възможно да извършвам действия, когато душата ми е полегнала в скута ти – сънена от есенното време, зависима от допира на ръцете ти. Правя крачки, махам с ръка за поздрав, макар повечето лица да свеждат очи към тротоара, за да се крият от дъжда в края на август. Чадърите са най-излишните вещи на света.
Умолявам те, не спирай да ме галиш.

"Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи. Целият свят се крепи на обич. И земята ражда от обич!"

из "Червенокоса вещица щастлива"