Прекрасница

Видя ли ме? Такава съм ПРЕКРАСНИЦА!
(Не, сенките ми под очите са измама)
Сега ще се преоблека в безумно щастие,
и по-вълшебна май че нийде няма...
Изчакай малко, и косите си да среша,
(не съм разрошена, а просто съм модерна)
Е как? Нали излизаме на среща
и трябва да съм жива до безмерност....
Обувки с ток? Защо пък да не сложа –
проблемите да гледам от високо!
Луната си наметвам – втора кожа...
ПРЕКРАСНИЦА СЪМ! Даже звездоока!
Изобщо не треперя от умора!
От радостния трепет, че те виждам,
така ми прималя... Какво да сторя?!...
(Притискам се във твоята безгрижност)
Е, хайде, тръгваме ли, вече съм готова.
Проблемите зад себе си оставям...
(Решиш ли да ме изведеш отново,
ще бъде страшна изненада....)
Обаче искаш ли ти своята пътека
със моя път во веки да пресичаш,
тогава знай – не ще ти бъде леко –
прекрасниците трудно се ОБИЧАТ...

Мира Дойчинова-irini