За хорската злоба

За хорската злоба се носят легенди,
загубени сенки, със мъртва душа,
Усмихнати, щом се подпреш на колене,
щастливи, щом видят в очите сълза!
Посрещащи утро без цел и посока,
пияни във своята жажда за власт,
загубили верния път във живота,
пропити от завист, и злобни от страх.
Намиращи сили във чужди копнежи,
и вяра, че техен е целия свят,
отрекли във себе си всички надежди,
посипали своята нежност със прах.
Ревниво отричайки своите грешки,
и търсещи в другите свойта вина,
приятели мои, бъдете Човеци,
накрая остава една суета!!

24.09.2013

Стефан Александров