Беше един от онези моменти, в които просто ти е тъжно.
Ей така, от нищото. Един от онези моменти, в които нямаш против да ти е тъжно и всъщност донякъде искаш да ти е.
А след това плачеш или се наспиваш хубаво.
И пак си щастлив.И пак продължаваш да живееш живота си...

"Шест стъпки на раздялата", Х. Р. Гагъм