"Когато я срещнах, тя учеше в университета. Тя беше невероятно красива. Косите й, тялото, очите й -никой не оставаше равнодушен. Тя беше толкова изящна, че понякога си мислех, че е паднала от небето. Всичко между нас беше идеално. Сякаш някой беше написал сценарий за нашите отношения, по който ние се движехме. Всичко беше както трябва. Наслаждавахме се на всеки миг прекаран заедно. Така продължи пет години. И тогава тя, като всяка жена, започна да говори за това какво следва. Аз всячески се опитвах да прекратя тези разговори, защото това което имахме, във вида в който бе ме устройваше идеално. Но тя искаше сигурност, искаше сериозна връзка, искаше семейство. СЕМЕЙСТВО! Разбирате ли за какво ви говоря! Та аз бях само на 23, за какво семейство можем да говорим? Аз се изплаших. Махнах се, напуснах я. Приключих всичко, още преди да е започнало. Сега съм на 33. Минаха десет години. През това време имах различни връзки и никоя, от които не ме привличаха. Имам дете, резултат на десетдневна авантюра. Бях женен по-малко от половин година. Сега чакам второ дете, но аз не искам да живея с тези жени. Аз не ги обичам! Аз живея в миналото, в спомените за това, какво беше преди 10 години… И знаете ли какво-аз съм пълен идиот. Прецаках своя щастлив живот. Затова никога не си казвайте “А ако…“. Съществува само това, което е сега. И хората, които са до вас, са тези, които трябва да са до вас. Затова никога не се страхувайте!"
Колин Фарел