„Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой.“
“Сто години самота" - Габриел Гарсия Маркес
сряда, 30 декември 2015 г.
петък, 18 декември 2015 г.
"Кучетата
идват в нашия живот, за да останат в него. Те не ни напускат, когато
стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те
продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от
самото начало и така до последния им дъх. Може би защото още от самото
начало са ни видели такива, каквито сме, а именно грешни, несъвършени
хора - хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж
завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто
го прави. Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е
безрезервна."
Пабло Пикасо
Пабло Пикасо
четвъртък, 22 октомври 2015 г.
* * *
"След време ще разбереш, че ти трябва само чаша чай,
кора от мандарини, запалена камина
и човек отсреща,
приятел,
брат,
сестра
или просто стар познат,
да те види,
да те чуе
и да те изслуша,
не защото трябва,
а защото иска
и защото те обича.
Просто да бъде с теб,
да не те оставя,
не защото трябва,
а защото ти е верен
и ти е приятел.
След това ще видиш, че нищо друго не е важно
и ще разбереш,
че имаш нужда
само от две чаши чай..."
"След време ще разбереш, че ти трябва само чаша чай,
кора от мандарини, запалена камина
и човек отсреща,
приятел,
брат,
сестра
или просто стар познат,
да те види,
да те чуе
и да те изслуша,
не защото трябва,
а защото иска
и защото те обича.
Просто да бъде с теб,
да не те оставя,
не защото трябва,
а защото ти е верен
и ти е приятел.
След това ще видиш, че нищо друго не е важно
и ще разбереш,
че имаш нужда
само от две чаши чай..."
петък, 16 октомври 2015 г.
"Доброто е по-трудно от злото. Лошите хора го знаят по-добре. Затова и
са останали лоши. Затова и злото остава у тях. Злото е за онези, които
никога няма да се докоснат до истината. То е маската на глупостта и на
липсващата любов. Дори хората да се смеят пред лицето на доброто, да го
намират за сантиментално и носталгично, няма значение - доброто не е
това, за доброто си струва да се борим."
Колъм Маккан
Колъм Маккан
Не ми е във кръвта да бъда лоша.
Дори и да ме спъне някой с крак,
а друг да ми забие два-три ножа,
аз пак ще съм добра. И пак, и пак...
И не от глупост, Господи, от обич
към онзи, който мисли, че със зло
в капаните си може да ме вкопчи.
Когато му отвърна със добро,
в душата му надежда ще посея.
Тя може да порасне до любов,
в която да повярва не е смеел,
защото някой друг е бил суров
към грешките му. Не е бил обичан.
Израснал сред омраза и лъжи...
Но види ли, че някой е различен -
добрата му страна ще натежи.
Аз шансът му не мога да погубя,
защото шансът често е един.
Дори и да ме спъне някой с крак,
а друг да ми забие два-три ножа,
аз пак ще съм добра. И пак, и пак...
И не от глупост, Господи, от обич
към онзи, който мисли, че със зло
в капаните си може да ме вкопчи.
Когато му отвърна със добро,
в душата му надежда ще посея.
Тя може да порасне до любов,
в която да повярва не е смеел,
защото някой друг е бил суров
към грешките му. Не е бил обичан.
Израснал сред омраза и лъжи...
Но види ли, че някой е различен -
добрата му страна ще натежи.
Аз шансът му не мога да погубя,
защото шансът често е един.
И сто пъти животът да ме удря,
аз знам - добрият е непобедим.
Васка Мадарова
аз знам - добрият е непобедим.
Васка Мадарова
четвъртък, 8 октомври 2015 г.
Леонид Афремов "Под дъжда "
В прегръдката ти се изгубих,
потънах в нежна топлина...
Усещах само до полуда
как бият нашите сърца.
В ръцете ти се сгуших силни,
не чувствах студ,не чувствах страх.
Очи затворих, и без сили
във тебе свита отмалях...
Дъхът ти с обич ме обгърна,
погали моята коса...
Сърцето ти при мен се върна,
стаи се в моята душа .
Сълза отпи от моя поглед,
светът остана между нас...
Прекрасен беше този полет
само за миг ,или за час ...
В прегръдката ти се намерих
открих и себе си сега ...
усетих твоята закрила ,
във ласките ...и любовта .
В прегръдката ти се изгубих,
потънах в нежна топлина...
Усещах само до полуда
как бият нашите сърца.
В ръцете ти се сгуших силни,
не чувствах студ,не чувствах страх.
Очи затворих, и без сили
във тебе свита отмалях...
Дъхът ти с обич ме обгърна,
погали моята коса...
Сърцето ти при мен се върна,
стаи се в моята душа .
Сълза отпи от моя поглед,
светът остана между нас...
Прекрасен беше този полет
само за миг ,или за час ...
В прегръдката ти се намерих
открих и себе си сега ...
усетих твоята закрила ,
във ласките ...и любовта .
понеделник, 31 август 2015 г.
Не се стремете към красота, тя може да ви измами .
Не се стремете към богатство. Стремете се към някой, който ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден.
Намерете този който кара сърцето ви да се усмихне...
Мечтайте за това, за което искате да мечтаете.
Идете там, където искате да идете. Бъдете този,който искате да бъдете, защото ние хората имаме само един шанс и един животза да направим нещата, които искаме да направим ...
Ронда Бърн
Не се стремете към богатство. Стремете се към някой, който ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден.
Намерете този който кара сърцето ви да се усмихне...
Мечтайте за това, за което искате да мечтаете.
Идете там, където искате да идете. Бъдете този,който искате да бъдете, защото ние хората имаме само един шанс и един животза да направим нещата, които искаме да направим ...
Ронда Бърн
Животът е прилив и отлив! Но фактът, че ти се е случило няколко пъти в живота да те блъсне вълна и да нагълташ вода,
не е причина да се откажеш да живееш!
Аз съм се научила да обичам мислите си. Те са най-добрите ми приятели.
Казвам "Вън!" на всяка негативна мисъл, която идва в ума ми. Няма човек, място или нещо, което да притежава власт над мен, защото само аз мисля със своя ум. Създавам своята действителност и всички в нея.
Луиз Хей
не е причина да се откажеш да живееш!
Аз съм се научила да обичам мислите си. Те са най-добрите ми приятели.
Казвам "Вън!" на всяка негативна мисъл, която идва в ума ми. Няма човек, място или нещо, което да притежава власт над мен, защото само аз мисля със своя ум. Създавам своята действителност и всички в нея.
Луиз Хей
Забелязала съм, че Вселената обича благодарността. Колкото по-благодарен
си, толкова повече блага получаваш. Под "блага" разбирам не само
материалните неща, но и всички хора, места и преживявания, заради които
си струва да се живее. Знаете колко прекрасно се чувства човек, когато
животът му е изпълнен с любов, радост, здраве и творчество, навсякъде
среща зелена светлина и намира места за паркиране. Така е замислен
животът ни. Вселената е щедра и изобилна и обича да бъде оценявана по
достойнство.
Луиз Хей
Луиз Хей
За да имаш истинска любов, за да я прилагаш на дело, за това е
необходимо време, за да се реализира. Любовта, а не влюбването, е
истинско чувство - това означава, че ти за мен си важен като личност,
искам да се погрижа за тебе, искам да се чувстваш добре, искам и да си
свободен. Това е истинската любов.
Хорхе Букай
Хорхе Букай
понеделник, 24 август 2015 г.
"
И всеки си мисли, че може да влиза с кални обувки в душата ти след като
ти си отворила вратата. Ще ти дават съвети, ще ти посочват грешките - те
са доволни да ти покажат къде си
сбъркала. Даже ще го смятат за помощ - а ти трябва да си им
благодарна!Това са туристите, които късат цветята в планината за да ги
изхвърлят в кошчето на автобусната спирка..." Снежана Живкова
петък, 10 юли 2015 г.
Почистих килера -
изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра,
побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре,
като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред,
като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра,
побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре,
като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред,
като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Кристина Филипова
Докато дишам...
Не ме търси сред другите жени!
(Тълпата поначало ме отблъсква.)
Аз винаги съм някъде встрани -
различна, независима и дръзка.
Не мога да се впиша в общество
от сладки захаросани девойки.
Сред тях изглеждам странно същество,
попаднало в графа - дефектни бройки.
Не ми понася стадният модел -
да върша нещо без да влагам мисъл.
Създадена съм с по-различна цел -
да давам пример Бог ме е орисал.
Над пошлост и поквара да летя
и вярата в доброто да възвръщам.
На страх, двуличност, фалш и суета -
вратата безпардонно да затръшвам.
Не ме търси в еднаквите лица!
На моето с големи букви пише -
достойнство, чест, любов и свобода.
Докато съм Жена. Докато дишам...
Васка Мадарова
Не ме търси сред другите жени!
(Тълпата поначало ме отблъсква.)
Аз винаги съм някъде встрани -
различна, независима и дръзка.
Не мога да се впиша в общество
от сладки захаросани девойки.
Сред тях изглеждам странно същество,
попаднало в графа - дефектни бройки.
Не ми понася стадният модел -
да върша нещо без да влагам мисъл.
Създадена съм с по-различна цел -
да давам пример Бог ме е орисал.
Над пошлост и поквара да летя
и вярата в доброто да възвръщам.
На страх, двуличност, фалш и суета -
вратата безпардонно да затръшвам.
Не ме търси в еднаквите лица!
На моето с големи букви пише -
достойнство, чест, любов и свобода.
Докато съм Жена. Докато дишам...
Васка Мадарова
петък, 5 юни 2015 г.
Иван Иванов български актьор
петък, 29 май 2015 г.
четвъртък, 28 май 2015 г.
Дихание
В тихата лятна нощ разбрах какво всъщност е любовта. Разбрах го, докато слушах как той диша в дълбок и спокоен сън до мен. Осъзнах, че не розите, не целувките и прегръдките, не ресторантите или игрите в топлото море са любовта. Не... Любовта е дишането му. Първо - просто защото диша. Просто защото съществува и е до теб в леглото ти в най-уязвимото си състояние. Любовта е да знам, че го има, че го имам аз до мен. Второ...второ защото с всяко негово вдишване сякаш живея и оживявам аз. С всяко покачване и спадане на гърдите му под завивките той вдишва мен, придава смисъл сякаш не на своя, а на моя живот. Да, няма как това да не е любовта - намериш ли смисъла на живота си и този, който му го придава, значи си намерил Любовта.
Д.Шефка
В тихата лятна нощ разбрах какво всъщност е любовта. Разбрах го, докато слушах как той диша в дълбок и спокоен сън до мен. Осъзнах, че не розите, не целувките и прегръдките, не ресторантите или игрите в топлото море са любовта. Не... Любовта е дишането му. Първо - просто защото диша. Просто защото съществува и е до теб в леглото ти в най-уязвимото си състояние. Любовта е да знам, че го има, че го имам аз до мен. Второ...второ защото с всяко негово вдишване сякаш живея и оживявам аз. С всяко покачване и спадане на гърдите му под завивките той вдишва мен, придава смисъл сякаш не на своя, а на моя живот. Да, няма как това да не е любовта - намериш ли смисъла на живота си и този, който му го придава, значи си намерил Любовта.
Д.Шефка
понеделник, 25 май 2015 г.
вторник, 19 май 2015 г.
Един познат съвсем забравен
а някога обичан може би.
Но както става често във живота,
той в други пътища отби...
Година - две боля сърцето
самотно в ония дълги дни...
Минавайки видял да свети.
Отбил се. Позвънил.
Разказва, че ме срещал скоро,
държи ръката ми в ръце,
и хубаво, и ласкаво говори,
с дъха си пари моето лице.
Нашепва, че е чакал тази вечер
и премълчава своята вина.
Аз тихо казвах: стига вече!
Иди си! Късно позвъня!
Блага Димитрова
а някога обичан може би.
Но както става често във живота,
той в други пътища отби...
Година - две боля сърцето
самотно в ония дълги дни...
Минавайки видял да свети.
Отбил се. Позвънил.
Разказва, че ме срещал скоро,
държи ръката ми в ръце,
и хубаво, и ласкаво говори,
с дъха си пари моето лице.
Нашепва, че е чакал тази вечер
и премълчава своята вина.
Аз тихо казвах: стига вече!
Иди си! Късно позвъня!
Блага Димитрова
Предателството трудно се прощава.
От някой, на когото безрезервно си повярвал.
Човека може и да го забравиш,
но болката разкъсваща - едва ли!
Особено, когато е любим.
И си му вярвал с цялата си същност.
И мислел си, че е неповторим.
И си му дал сърцето си за къща...
Разкъсан в теб е всеки атом.
Душата - тъжна, прокървява.
Мечтал, обичал... И предаден...
Предателството... Трудно се забравя.
Валентина Цвяткова
сряда, 13 май 2015 г.
Потомка
Наследих този поглед от баба.
В него много мъже са се давили.
Като буре с барут ми е нрава.
Да не ме доближават предатели!
Със завета на мама израснах -
да не свеждам глава пред неправдата.
Аз не плача. Аз ставам опасна
даже там на дръвника, под брадвата.
На безстрашни жени съм потомка!
Вместо кръв - имам огън във вените.
Не рискувай с такава девойка,
ако още си слаб във победите.
Че сърцето ми търси героя,
а отхвърля без милост страхливците!
Зарад мен би ли влязъл във боя
без защита, без сабя, без ризница?
Би ли стискал ръката ми здраво
в болест, в бедност и в дни непоискани?
Знай, над мойто сърце има право
само истински мъж. Само истински!
Наследих този поглед от баба.
В него много мъже са се давили.
Като буре с барут ми е нрава.
Да не ме доближават предатели!
Със завета на мама израснах -
да не свеждам глава пред неправдата.
Аз не плача. Аз ставам опасна
даже там на дръвника, под брадвата.
На безстрашни жени съм потомка!
Вместо кръв - имам огън във вените.
Не рискувай с такава девойка,
ако още си слаб във победите.
Че сърцето ми търси героя,
а отхвърля без милост страхливците!
Зарад мен би ли влязъл във боя
без защита, без сабя, без ризница?
Би ли стискал ръката ми здраво
в болест, в бедност и в дни непоискани?
Знай, над мойто сърце има право
само истински мъж. Само истински!
Васка Мадарова
Ако някой не може да ти отправи мил, хубав поглед, ти го погледни така. Пожелавай добро на всекиго.
Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.
Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи.
Петър Дънов
Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.
Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи.
Петър Дънов
Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да ù прави.
Каквото и преди да си ù дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да ù кажеш сбогом!
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да ù прави.
Каквото и преди да си ù дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да ù кажеш сбогом!
mspasov29
Обичай ме
Обичай ме. Дори когато бавно
животът си отива от любов.
Обичам те. Обичам те отдавна.
За чувствата ми ти си апостроф.
Обичай ме. Дори когато бавно
животът си отива от любов.
Обичам те. Обичам те отдавна.
За чувствата ми ти си апостроф.
Обичай ме. Дори да стане късно
и много сняг навън да е валял.
Обичам те. Това е земетръсно.
След всеки трус за теб оставам цял.
Обичай ме. Дори да е банално.
Най-старият шаблон е любовта.
Обичам те. Макар и тривиално,
за мене ти си всичко на света
Добромир Банев
и много сняг навън да е валял.
Обичам те. Това е земетръсно.
След всеки трус за теб оставам цял.
Обичай ме. Дори да е банално.
Най-старият шаблон е любовта.
Обичам те. Макар и тривиално,
за мене ти си всичко на света
Добромир Банев
вторник, 12 май 2015 г.
"Нямаме
право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет.
Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени, не си
пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това няма
какво да си кажат. Ние с теб си имаме всичко, с изключение на това, че
си нямаме нищо, защото не сме заедно."
Фредерик Бегбеде
Фредерик Бегбеде
четвъртък, 12 февруари 2015 г.
До твоето сърце
До твоето сърце голямо
живея,
расна всеки ден.
С поклон благодаря ти,мамо,
и с лик,от тебе озарен.
Опора ми е твойто рамо
при всяка
радост или жал.
С любов благодаря ти,мамо,
и с взор,за тебе засиял.
Дори в усмивката ти само
усещам
ласка на крило.
С цветя благодаря ти,мамо,
пред тебе в почит свел чело.
В сърцето си,от радост нямо,
аз твойте
нежни песни скрих.
Благодаря ти,мила мамо,
с поклон,с любов,с цветя и стих!
До твоето сърце голямо
живея,
расна всеки ден.
С поклон благодаря ти,мамо,
и с лик,от тебе озарен.
Опора ми е твойто рамо
при всяка
радост или жал.
С любов благодаря ти,мамо,
и с взор,за тебе засиял.
Дори в усмивката ти само
усещам
ласка на крило.
С цветя благодаря ти,мамо,
пред тебе в почит свел чело.
В сърцето си,от радост нямо,
аз твойте
нежни песни скрих.
Благодаря ти,мила мамо,
с поклон,с любов,с цветя и стих!
сряда, 21 януари 2015 г.
Разрових се из себе си. Дълбоко. Настървено. Болезнено. С ентусиазъм на касапин.
За да срещна болки, от които все бягам. Да се помиря с тях.
За да запомня спомени, които наяве винаги забравям. Да се поуча от тях.
За да видя любовта, която не съм успяла някога да дам. И да получа. Да открия разликата между отговорното приемане и просия на обич.
За да затъмня очите си с черни като катран искри. От злоба. Ярост. Гняв. И да ги пусна после, да ги изпратя далеч от себе си.
За да видя разбъркаността на емоциите си. Леви. Десни. Горни. Долни. Винаги крайни. Да въдворя малко ред сред тях чрез размаха на типичния си хаос. Да ги подредя по рафтчета – по цветове, нюанси и сила на съзвучие с мен самата. Да ги огледам отстрани и да ги проумея.
За да седна на пейка със стари познати сред зелена градина. Да им поговоря, да ги изслушам и тихо да кажа неизречените истини, които винаги са ни пречили. Да се помирим, дори и това да се случва само в тази зелена градина.
За да се подиграя безсрамно на стари съперници. Да ги разоблича. Безмилостно да ги приклещя с остри, подковаващи достойнството, вербални хватки. Да ги стрелям с ум. Да ми се усмихнат широко в отговор. Да разбера колко безсмислено е всичко това. Да започна да ги уважавам.
За да изкрещя, да изръмжа заплашително към себе си и да изтръгна танца от тъмния ъгъл, в който сам се е оковал. Да го укоря. Да го засрамя от бягството му. Да го изкарам отново сред вдъхновението на среднощния си дансинг.
За да се хвана за ръка и да се поведа. Да намеря сърцето си и да го помоля да прости. Без условности и без излишни размишления. Да прости. На мен. Да сваля от себе си всичко, което ми пречи да летя. Да изхвърля този товар с неоснована благодарност.
За да призная пред себе си, че не мога да бъда нито добра, нито лоша... и никак близо до съвършенството. Но за сметка на това - много далеч от графитената скука. Да си благодаря за това. Да оценя крайностите и твърде многото цветове в мен. Да ги видя като благословия, а не като проклятие.
Разрових се из себе си. Дълбоко. Настървено. Болезнено. С ентусиазъм на касапин.
Разрових се из себе си. С безпокойство започнах. Със свободата на птица завърших.
За да срещна болки, от които все бягам. Да се помиря с тях.
За да запомня спомени, които наяве винаги забравям. Да се поуча от тях.
За да видя любовта, която не съм успяла някога да дам. И да получа. Да открия разликата между отговорното приемане и просия на обич.
За да затъмня очите си с черни като катран искри. От злоба. Ярост. Гняв. И да ги пусна после, да ги изпратя далеч от себе си.
За да видя разбъркаността на емоциите си. Леви. Десни. Горни. Долни. Винаги крайни. Да въдворя малко ред сред тях чрез размаха на типичния си хаос. Да ги подредя по рафтчета – по цветове, нюанси и сила на съзвучие с мен самата. Да ги огледам отстрани и да ги проумея.
За да седна на пейка със стари познати сред зелена градина. Да им поговоря, да ги изслушам и тихо да кажа неизречените истини, които винаги са ни пречили. Да се помирим, дори и това да се случва само в тази зелена градина.
За да се подиграя безсрамно на стари съперници. Да ги разоблича. Безмилостно да ги приклещя с остри, подковаващи достойнството, вербални хватки. Да ги стрелям с ум. Да ми се усмихнат широко в отговор. Да разбера колко безсмислено е всичко това. Да започна да ги уважавам.
За да изкрещя, да изръмжа заплашително към себе си и да изтръгна танца от тъмния ъгъл, в който сам се е оковал. Да го укоря. Да го засрамя от бягството му. Да го изкарам отново сред вдъхновението на среднощния си дансинг.
За да се хвана за ръка и да се поведа. Да намеря сърцето си и да го помоля да прости. Без условности и без излишни размишления. Да прости. На мен. Да сваля от себе си всичко, което ми пречи да летя. Да изхвърля този товар с неоснована благодарност.
За да призная пред себе си, че не мога да бъда нито добра, нито лоша... и никак близо до съвършенството. Но за сметка на това - много далеч от графитената скука. Да си благодаря за това. Да оценя крайностите и твърде многото цветове в мен. Да ги видя като благословия, а не като проклятие.
Разрових се из себе си. Дълбоко. Настървено. Болезнено. С ентусиазъм на касапин.
Разрових се из себе си. С безпокойство започнах. Със свободата на птица завърших.
Абонамент за:
Публикации (Atom)