Дихание
В тихата лятна нощ разбрах какво всъщност е любовта. Разбрах го, докато слушах как той диша в дълбок и спокоен сън до мен. Осъзнах, че не розите, не целувките и прегръдките, не ресторантите или игрите в топлото море са любовта. Не... Любовта е дишането му. Първо - просто защото диша. Просто защото съществува и е до теб в леглото ти в най-уязвимото си състояние. Любовта е да знам, че го има, че го имам аз до мен. Второ...второ защото с всяко негово вдишване сякаш живея и оживявам аз. С всяко покачване и спадане на гърдите му под завивките той вдишва мен, придава смисъл сякаш не на своя, а на моя живот. Да, няма как това да не е любовта - намериш ли смисъла на живота си и този, който му го придава, значи си намерил Любовта.
Д.Шефка