Един познат съвсем забравен
а някога обичан може би.
Но както става често във живота,
той в други пътища отби...
Година - две боля сърцето
самотно в ония дълги дни...
Минавайки видял да свети.
Отбил се. Позвънил.
Разказва, че ме срещал скоро,
държи ръката ми в ръце,
и хубаво, и ласкаво говори,
с дъха си пари моето лице.
Нашепва, че е чакал тази вечер
и премълчава своята вина.
Аз тихо казвах: стига вече!
Иди си! Късно позвъня!
Блага Димитрова