вторник, 28 юни 2016 г.

Дори останала с частица време
отново с тебе ще я споделя –
и в твоите ръце ще легна сляпо,
във твоите целувки ще потъна...
Дори да се изгубя в тях, навярно
аз няма да поискам да се върна...
Ще бъда там – в света създаден
от твоите ръце и ласки....
Душата си не ще продавам,
за някакво тревожно щастие!
Ще бъда аз по-тиха от въздишка,
по-кратка и от два-три мига...
Не искам щастие! Не искам нищо!
Нали съм с теб – това ми стига...

Мира Дойчинова-irini
Утринно заклинание

В такова утро да отидеш на брега,
да тръгнеш бос,
намерил детските си стъпки
в сияйната прозрачност на водата,
и пъстри камъчета под нозете ти
да чуруликат тихичко, разбудени
от шепота на бягащи отблясъци.
Със себе си да вземеш всички мигове,
в които тялото ти е мълчало
не прегърнато,
грижливо да ги потопиш в морето,
където с кротко любопитство
ще ги залее чистото движение
на хладната вода. И по ръцете ти
тогава ще искрят и ще се стичат
следите от това невинно щастие —
да тръгнеш бос
в едно такова утро...

Светла Георгиева
На 40 години получаваш нова задача, нов пропуск за живота. И не се притеснявай, че остаряваш. Няма бръчки и бяла коса, които да са достатъчно силни, за да сломят мощта на числото 40.
Елиф Шафак, "Любов"
Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти,
който плаче с детски сълзи,
че ме губиш.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...

Радост Георгиева
"...И всяко лято, което пускаме в себе си със слънцето, ветровете и мириса на горещи треви, ни подарява светлинна година живот."
Александър Секулов
"Послушай морето, което вечно целува сушата, без да и обещава нищо. Научи езика му и престани да ме питаш дали те обичам. Любовта не е обещание. Обещанието е несигурност, която ражда лъжа. Недей ме пита.. не ми обещавай."
С. Цанев
Щастливите хора не носят часовници,
обличат се в жълто, раздават мечти,
тъгата за себе си пазят единствено
и пият надежда от крайпътни реки.
Щастливите хора се радват на бурите,
те правят ги силни и безкрайно добри,
когато събори ги вятър във степите,
за слънцето мислят, броейки звезди.
Щастливите хора докосват със нежност,
обичат със огън, говорят без глас,
за тях всяка радост е миг като вечност,
а гордостта е заключена страст.
Щастливите хора прощават злините,
не могат да мразят и да корят,
любимият бряг са за тях висините,
където намират покой и горят....

Елица Георгиева
"Не позволявай никога на никого да те кара, да се чувстваш така, сякаш не заслужаваш това, което искаш."
Хийт Леджър
Пази душата си от лоша мисъл!
Пази живота си от зла ръка!
Намирай в нищото неземен смисъл!
И срещай с искреност дори врага!
Мечтай мечтите си с любов голяма!
Очаквай чудото на всеки ден!
Пази сърцето си от страх, измама,
от черна мъка, от вина и плен!
Дари духа си с истина и вяра!
На всеки миг усмивката пази!
И нека чужда святост, мъдрост стара
и всяка прошка бъдат ти звезди!"

Дела Раи
Всичко, на което са те учили,
Някога ще ти потрябва!
Не поглеждай със презрение през рамо!

Някой ден ще станеш като слънчева невеста рано,
да замесиш хляб- за цял живот- за двама.
Знаеш ли да почнеш слънчевата плетка,
Дето две съдби- в една- заплита,
Простото синджирче, дето свързва дните:
белите със черните,
и лошите с добрите?
Знаеш ли да връзваш възлите, ония
дето свързват сънищата нощем, денем – мислите,
Да разтурваш можеш ли магии
само с леко трепкане на миглите?
Знаеш ли да палиш огън във запуснато огнище?
Можеш ли да тръгнеш боса и без нищо
И да стигнеш до венчалното обятие –
в хоризонта на небето и земята?
Знаеш ли оная българска бродерия,
дето се кръстосват нежност със доверие?
Всичко на което са те учили,
ще ти потрябва. Има във живота случаи,
дето стъпките си ще бродираш като ситни бодове,
старите вражди ще изпереш на девет бродове,
ще подигнеш менци с обич ненапита,
ще разчупиш в дни горчиви медна пита,
ще закърпиш свиден спомен кото детска дрешка,
ще пригрееш стари жалби,
ще замрежиш стара грешка,
ами прошката? За нея ще ти трябва бабиното сито
да отсееш тихи думи като златно жито...
А кантар не трябва- най-добре се мери
На око, и на сърце. По обич и доверие.
Откъде ще вземеш толкоз сръчност, толкоз знания?
-От ония древни като песни и сказания
мъдри женски занаяти,
неподсъдни ни на укор.
Нито на забрава.
Минали – и бъдни.
"Мъдри женски занаяти" - Лиана Даскалова
„Ето какво прави любовта с хората-кара ги да откачат. Не ги прави слепи или неразрушими, прави ги уязвими. Прави ги хора. Прави ги истински.”
- Майкъл Роуботъм

понеделник, 27 юни 2016 г.

Няма да те моля да ме обичаш

Няма да го направя. Няма да те моля да ме обичаш.
Може би ще се озовем на едно и също място, в един и същ момент.
Може би ще искаме едни и същи неща.
Може би ще усетиш, че аз съм за теб и ти си за мен.
Но аз няма да те моля. Няма да те убеждавам.
Животът е твърде кратък за драма и излишни нерви. И сърцето ми се умори от всичко това.
Ще бъдат там. Ще отворя сърцето си за теб. И ще ти предложа любовта си.
Но няма да тичам след теб. Правила съм го преди и знам, че не се получава.
Отказвам да се нуждая от теб.
Избирам да искам теб.
Ще говоря с теб. Ще те изслушвам. Ще споделям с теб. Ще се допитвам до теб. Ще съм добра с теб. Ще те приемам. Ще подкрепям. Ще те обичам.
Но няма да те моля да ме обичаш. Защото не искам такава любов.
Искам любов, в която двамата се избират. Всеки ден. Отново и отново.
Просто защото искат да го направят. А не защото се чувстват притиснати.
Искам любов, в която двамата са заедно, не защото не могат да живеят един без друг, а защото не искат.
Знам, че това ще е любов, в която, когато сме сами, ти със себе си, и аз със себе си, ще си задаваме въпроси. Ще изпитваме неувереност. Но когато се срещнем, ще намираме отговора. Отново и отново. И този отговор ще е, че ти си най-добрият им избор. И аз съм твоят. Днес. И утре.
Затова няма да те моля да ме обичаш.
Ще те помоля само, ако ме обичаш, да го правиш истински.

Автор: Рене Пикар 




четвъртък, 23 юни 2016 г.

"Дайте на тези, които обичате криле, за да летят, корени, за да се върнат и причини, за да останат!" Далай Лама
"А когато след време ме няма, знай, че и най-лошото в тебе обичах." - К. Антоний
"Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна .Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото -престанеш ли да го мислиш и преживяваш-умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата ! " Джоко Росич
"Беше красива, заради възможността да накара другите да се смеят, дори когато тя беше тъжна. Не, тя не беше красива, заради нещо толкова временно, колкото външния вид. Тя беше красива дълбоко вътре в душата си."
Йордан Йовков, "Албена"

четвъртък, 16 юни 2016 г.

„Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.”
- Рей Бредбъри
"Когато те карам да плачеш
и да се мразиш
и да ме мразиш
и да си тръгваш
и да се връщаш
и да не знаеш
защо си се върнала,
моля,
прояви разбиране.
Ти си с мен
в нещастните часове от деня си.
Аз съм със себе си
и през останалите."

Константин Трендафилов
Из "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?"

сряда, 15 юни 2016 г.

ОБИЧ ЗА ОБИЧ
от Евтим Евтимов
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.

Поклон пред паметта му!
"Твърде често подценяваме силата на докосването, усмивката, добрата дума, изслушването, искрения комплимент, или най-малкия акт на загриженост - всички те имат способността да променят живота."
Лео Бускалия

понеделник, 13 юни 2016 г.

Аз вярвам в мълчаливата любов...
без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста...
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които пламъкът не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава,
тя - вечен огън и нестихващ зов.
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов!

Давид Овадия
Добри Жотев

Нежност

Нощта прегърна тишината и заспа.

Не знам по-ласкави очи от твоите.
По-милваща ръка не знам.
Под погледа ти будната тревога
заспива укротена.
Под пръстите ти викащата мъка
превръща се в добра човешка скръб,
по-хубава от всяка радост,
от всяко тържество.

Помилвай ме!

Аз минах много пьтища по тая пръст.
Научих много мъдрости.
Но досега не съм открил
ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост
от мъдростта
да бъдем нежни!
Не знам по-галещо присъствие от твоето.
По-искащи обятия не знам.

Вземи ме в себе си!

четвъртък, 2 юни 2016 г.

Човек понякога така се увлича в преследване и започва да си мисли,че това,което гони,
е онова,което му трябва.
"Откраднат живот"