Аз вярвам в мълчаливата любов...
без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста...
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които пламъкът не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава,
тя - вечен огън и нестихващ зов.
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов!

Давид Овадия