Утринно заклинание

В такова утро да отидеш на брега,
да тръгнеш бос,
намерил детските си стъпки
в сияйната прозрачност на водата,
и пъстри камъчета под нозете ти
да чуруликат тихичко, разбудени
от шепота на бягащи отблясъци.
Със себе си да вземеш всички мигове,
в които тялото ти е мълчало
не прегърнато,
грижливо да ги потопиш в морето,
където с кротко любопитство
ще ги залее чистото движение
на хладната вода. И по ръцете ти
тогава ще искрят и ще се стичат
следите от това невинно щастие —
да тръгнеш бос
в едно такова утро...

Светла Георгиева