“Мамо, знаеш ли докъде те обичам?
До най-далечната звезда...’’
- Мамо, скоро ще стана на пет
и ще ти купя подарък -
пръстен голям и красив, за късмет,
онзи, с блестящия камък.
- Пръстен ли? Как? И защо ми е пръстен?
Имам си теб, обич моя.
Знаеш, на твоето име прекръстих
радостен миг и тревога.
- Колко си хубава, мамо...прекрасна!
Дай да целуна очите...
И обещавам, когато порасна
аз да ти сбъдна мечтите.
- Миличък, няма защо да го правиш.
Ти ми се сбъдна отдавна.
Ред е за теб да твориш и мечтаеш.
И да кръстосваш земята.
Ред е за теб да откриваш вълшебства
и върхове да катериш.
Само те моля, отбивай се често
щом любовта си намериш...

Яна Вълчева