– Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
– И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек
плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче
поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите
измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво
да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега... А
ние с теб ще се правим на глухи!
Мария Лалева
Няма коментари:
Публикуване на коментар