Когато събереш смелостта си,
когато погледнеш навътре
в онова нещо, което наричаш душа,
когато прокараш ръка...
по раните на сърцето си
и ръбовете загладиш...
когато очите в други очи
се оглеждат...
и потича сноп светлина...
и душата ти...
в друга душа се намери
и по раните на сърцето ти
друг прокара ръка....
и нежно... и смело...
тогава разбираш,
че има любов
и знаеш,
че няма преди,
няма и след...
и всичко е в тази
единствена,
ценна,
чакана...
минута
любов...

Жени Иванова

- Не мога, Велико! Свръхсила трябва да ми дойде отгоре, че да я забравя. И десет хубавици да застанат пред мене, не ми трепва отвътре. Превзела ме е, мислите ми е обсебила. Ако знаеш какво чепато дърво е... Но точно туй, кривото и чепатото, държи огъня. Другите огънят ги близне и изгорят като слама.
" Алтъна" Ив. Никова

„- Може и да остана… – казах аз, изплашен от грубата нежност на Зорбас. – Може и да дойда с теб; свободен съм!
Зорбас поклати глава.
– Не, не си свободен – каза той. – Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта…
– Ще я скъсам някой ден! – казах настървено, защото думите на Зорбас докоснаха една открита рана в душата ми и ме заболя.
– Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише — толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако й се изплъзне – отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът?“
Никос Казандзакис, „Алексис Зорбас“

"И двамата все едно се бяха разпознали. Някои го наричат любов от пръв поглед, други - луд късмет, но най-вероятно това е първата среща в този живот, след тъжна раздяла в някой друг живот. Понякога срещаш някого, който те обича, а не те познава. Но, отнякъде те познава. Откъде? И преди да разбере името ти, вече се е влюбил в теб...!"
Радослав Гизгинджиев, "Рай"

Всеки човек в своя живот е длъжен да премине това. Да разбие чуждо сърце. Да разбие своето сърце. А после да се научи да се отнася внимателно както към своето, така и към чуждото сърце.“
Михаил Булгаков

"Не за всяка жена можеш да говориш . Има една , която пазиш в сърцето си, без да я споменаваш пред другите. Аз знам ... И ти знаеш , за истинската любов не се говори никога и пред никого."
Джордже Балашевич

"Изкуството да бъдеш щастлив идва от силата да извличаш щастие от обикновените неща..!"
Хенри У. Бийчър

"Проклети да са избирателните им урни, пълни с праха на народните надежди“.
Юз Алешковски

" Няма нищо по-приятно от това да имаш някого, с когото да се смееш и да разговаряш така, както би разговарял със самия себе си! "
Цицерон

„Колкото повече един човек вярва в собствените си сили, с колкото повече доблест и мъдрост е въоръжен той до такава степен, че да не се нуждае от никого и е наясно, че всичко зависи от него, толкова по-добре от другите умее той да създава и запазва приятелски отношения.“
Цицерон

Животът не се свежда до това колко работа си свършил и къде си бил. Не е важно колко имаш по джобовете, важно е колко имаш в сърцето. Няма значение дали си получил мечтаната работа в Париж, дали къщата ти има два етажа и скъпи картини по стените. Важното се крие другаде, то е емоция, споделеност, любов, отдаденост и вяра. То се събира в детска шепа, в прегръдката на любимия и в цял куп сбъднати мечти. И не от тези големите, а от малките, които топлят душата и дават смисъл на живота. Да се събуждаш щастлив всяка сутрин и да знаеш, че си богат. Толкова богат, че нямаш място за повече... любов!

 NELIA V. KOKALINSKA

,, Намери си добро настроение
и посей! И очаквай валежи.
Не търси от живота извинение-
той няма време да те забележи! "
Радой Ралин,, Сипей" 

"Ако утрото не ни будеше за нови радости, ако вечерта не ни оставяше никаква надежда, не би си струвало да живеем."
Гьоте

''Не се завръщай…Домът ти в мен го няма.
Продадох го за шепа безразличие. Запазила съм думите ти само. Да ми напомнят как не се обича.''
~Caribiana

„Стоях пред нея и я гледах. Бе изрекла само една дума, но дума, каквато никога дотогава не бях чувал. Имах познанства с жени, но винаги бяха бегли срещи, един забавен час, понякога една самотна вечер, бягство от самия себе си, от отчаянието, от празнотата. А и не желаех повече, защото бях научил, че човек не може да се уповава на нищо друго освен на себе си и най-много още на някой другар. Сега изведнъж видях,че можех да бъда нещо за някого просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно. Осъзнато това може да разнищи и промени човека. То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче - може!”

Ерих Мария Ремарк, „Трима другари”