„Стоях пред нея и я гледах. Бе изрекла само една дума, но дума, каквато
никога дотогава не бях чувал. Имах познанства с жени, но винаги бяха
бегли срещи, един забавен час, понякога една самотна вечер, бягство от
самия себе си, от отчаянието, от празнотата. А и не желаех повече,
защото бях научил, че човек не може да се уповава на нищо друго освен на
себе си и най-много още на някой другар. Сега изведнъж видях,че можех
да бъда нещо за някого просто защото бях до него и той бе щастлив,
просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако
се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно. Осъзнато това може да
разнищи и промени човека. То е любов и още нещо. Нещо, за което си
струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек
обаче - може!”
Ерих Мария Ремарк, „Трима другари”
Няма коментари:
Публикуване на коментар