"Времето е по-ценно от парите. Можеш да спечелиш повече пари, но не можеш да получиш повече време!"
Джим Рон

"Не разбирах за какво говори, макар моите чувства да бяха толкова разнообразни. Можех да напиша цял роман за тях, но устните ми не се отваряха и гласът ми не можеше да изрече и дума. Исках да кажа толкова неща, а не можех. Не можех, защото не ги разбирах. Не разбирах какво прави с мен, без да прави нищо..."
"Чаках точно теб " Стефана Белковска

"Обичайте навреме. След време няма време."
Валентина Йоргова

"- Обичахме се. Но нейните дяволи в комбинация с моите образуваха такъв ад, че можехме да разплачем и Данте. Все още я обичам, но видя ли я, бягам. Точно като дявол от тамян. Въпреки, че тя не е тамянът. Не, не! Тя носи в себе си липсващата част от моя ад.
- А къде е раят ти, Михаиле?
- Пак при нея. В първите няколко мига на срещата. Преди да са се надушили дяволите ни.
- Колко разстояние ви е нужно?
- Живот...Живот и половина..."

Мария Лалева, "Живот в скалите

"За босия щастието е чифт обувки. За човека със стари обувки щастието са новите обувки. За онзи с нови обувки то е по-стилни и маркови обувки. Разбира се, човек без крака ще е щастлив да е бос. Измервай живота си с това което имаш, а не с това което нямаш."
Майкъл Джоузефсън

“Изведнъж присъствието й запълва нищото и го превръща във всичко.” Блага Димитрова

Вземи една чиния и я хвърли на земята.
— Готово.
— Счупи ли се?
— Да.
— Сега се извини.
— Съжалявам.
— Като преди ли е?
— Не.
— Сега разбираш ли?

Рангел Вълчанов

"Съвсем малко е нужно, за да унищожиш един човек. Достатъчно е да го убедиш, че не е нужен на никого!"
Димитър Талев, "Железният светилник"

Видях да плаче силната жена.
Отказах да повярвам! Жално свита,
с приведени глава и рамена,
прикривайки сълзите, тихо хлипаше.

Изглеждаше ми жилава и твърда,
хазартен тип, лишен от драматизъм,
отдавна на обидите обръгнала,
без чувства, само хъс и реализъм...
Провал, разлъка, среща, лоша вест...
Какво разплака силната жена?!
Или на "лесните" победи вкупом днес,
най-после плащаше цена....
Усмихната и вечно оцеляваща
бе имиджът на силната жена.
Не сваля гарда, никога ридаеща...
До този ден, до първата сълза.
Присви ме жал. За показната сила,
за същността й - крехка и ранима.
И тихо пожелах й, палци свила,
за смях и радост време повече да има.
автор: unforgettable

"понякога стига
да знаеш
че има кой
да те изчака
да те посрещне
да ти прости
разни неща
да ти сипе вино
без да ти брои
чашите
да те завие
старателно
като подпъхне
крайчетата
на одеалото
да ти разтвори
витамин сутринта
и да ти стопли
супата или душата
когато е нужно
понякога стига
да знаеш
че има кой
и че тебе те има
някой."
Aвгустин Господинов

"В момента, когато се зачудя дали ме обича истински, си тръгвам. Винаги съм знаела, че когато е така, го знаеш със сигурност.
Усещаш го в дълбоките погледи, в чувствените докосвания, в моментите на открадната нежност.
Отпускам се единствено в ръце, които знаят какво е труд, колко стени трябва да разбият, за да постигнат целта си, колко рани трябва грижовно да закърпят.
Едновременно сила и уязвимост. Любов, загуба, приятелство. Тези неща винаги са ме привличали.
Искам мощ, която да укроти всичките ми бури, да разбие черните облаци, виснали над главата ми, да приспи ураганите, които бушуват в мен. Да остави тлеещи вулкани. Аз съм мъжко момиче, но обичам да бъда обгрижвана. Обичам жестовете, искам подкрепа. Мъжът до мен трябва да е по-силният, той трябва да знае как да контролира нещата. Когато загубя посоката и не знам накъде да поема, неговото докосване трябва да е като връщане у дома. Първо всеки да има себе си, а после да има и "Ние". Да се движим в една посока, но и всеки да има своя Вселена, та да не си доскучаем.
Ние се усъвършенстваме и изграждаме. Заедно се борим и подкрепяме, за да станем по-добри".

Мия.
Из " Дневниците на Мия "