"В момента, когато се зачудя дали ме обича истински, си тръгвам. Винаги съм знаела, че когато е така, го знаеш със сигурност.
Усещаш го в дълбоките погледи, в чувствените докосвания, в моментите на открадната нежност.
Отпускам се единствено в ръце, които знаят какво е труд, колко стени трябва да разбият, за да постигнат целта си, колко рани трябва грижовно да закърпят.
Едновременно сила и уязвимост. Любов, загуба, приятелство. Тези неща винаги са ме привличали.
Искам мощ, която да укроти всичките ми бури, да разбие черните облаци, виснали над главата ми, да приспи ураганите, които бушуват в мен. Да остави тлеещи вулкани. Аз съм мъжко момиче, но обичам да бъда обгрижвана. Обичам жестовете, искам подкрепа. Мъжът до мен трябва да е по-силният, той трябва да знае как да контролира нещата. Когато загубя посоката и не знам накъде да поема, неговото докосване трябва да е като връщане у дома. Първо всеки да има себе си, а после да има и "Ние". Да се движим в една посока, но и всеки да има своя Вселена, та да не си доскучаем.
Ние се усъвършенстваме и изграждаме. Заедно се борим и подкрепяме, за да станем по-добри".

Мия.
Из " Дневниците на Мия "