Видях да плаче силната жена.
Отказах да повярвам! Жално свита,
с приведени глава и рамена,
прикривайки сълзите, тихо хлипаше.

Изглеждаше ми жилава и твърда,
хазартен тип, лишен от драматизъм,
отдавна на обидите обръгнала,
без чувства, само хъс и реализъм...
Провал, разлъка, среща, лоша вест...
Какво разплака силната жена?!
Или на "лесните" победи вкупом днес,
най-после плащаше цена....
Усмихната и вечно оцеляваща
бе имиджът на силната жена.
Не сваля гарда, никога ридаеща...
До този ден, до първата сълза.
Присви ме жал. За показната сила,
за същността й - крехка и ранима.
И тихо пожелах й, палци свила,
за смях и радост време повече да има.
автор: unforgettable