"В света има много жени, с които можеш да спиш, но малко, с които можеш да разговаряш.."

Ърнест Хемингуей

"Като дете не обичах края на
август. Прибирах се от село, трябваше да
ми купуват учебници и тетрадки. Не ми
допадаше мисълта,че свършват късните
селски вечери. Колкото и да мразех да ме
викат за вечеря,толкова и ми липсваше
през септември,тази пуста закъсняла
вечеря. И скъсаните гуменки и
някогашната бяла блуза,обелените
колена,скъсаната топка от последното
световно. Липсваше ми дори и дядо
ми,който ненавиждах,когато ме караше да
спя от 2 до 4. Било много силно
слънцето,дрън та пляс.
Определено не обичах
есента. "Прочетохте ли си
книгите",беше въпроса с най-голяма
тежест,но как да обясниш на
учителката,че лепенката на Зидан,просто
трябваше да я имаш...
Сега вече няма село,няма и училище. Няма и готова изстинала вечеря. Има здрави
маратонки и чиста бяла блуза,но уви..
Има от 2 до 4, но дядо го нямаше.
Белезите по колената са си там,както и
спомените.
Този път книгата е прочетена. Казваше
се "Не пораствай ! Капан е."

Автор: Алис Русева

" Той не е идеален. Нито пък ти. Двамата заедно, също никога няма да сте идеални. Но ако той може да те разсмее поне веднъж, ако може да те накара да преосмисляш нещата и ако признава, че е човек и че прави грешки, тогава се дръж за него и му покажи най-доброто, на което си способна. Той няма да ти рецитира поезия. Няма да мисли за теб непрекъснато. Но ще ти даде част от себе си, която знае, че можеш да счупиш. Не го наранявай, не го променяй и не очаквай от него повече, отколкото може да даде. Не анализирай. Усмихвай се, когато те прави щастлива, крещи му, когато те ядосва и усещай липсата му, когато го няма. Обичай силно, когато има любов за изживяване. Защото идеални мъже не съществуват, но винаги има един мъж, който е идеален за теб ,,

- Боб Марли

МОРЕ

    Да се събудиш от звука на разбиващите се вълни в скалите - безценно. Вглеждаш се в него и няма край, една необятна шир сливаща се с небето. Гледаш, как всеки един слънчев лъч го гали и му подарява своята топлина. Гледаш го, слушаш го , а то ти дава свобода.
Л.Р

Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.
Да ни свети единствено огънят...
А в ъглите, в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима... Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.
Caribiana

Не се бойте да дарите сгряващи думи и да правите добри дела... Колкото повече дърва слагаме в огъня, толкова повече топлина се връща към нас.

- Омар Хаям

"Силата на мъжа не е ширината на неговите рамене,
а в ширината на ръцете му, когато прегръща...
Силата на мъжа не е в дълбокия тон на гласа му,
а в нежните думи, които той нашепва...
Силата на мъжа не е в броя на приятелите, които има,
а в това, колко добър приятел е на децата си...
Силата на мъжа не се показва с това колко е уважаван в бизнеса,
а в това колко е уважаван в дома си...
Силата на мъжа не е в това колко силно удря,
а в това колко нежно докосва...
Силата на мъжа не е в това колко жени е обичал,
а в това колко верен може да бъде на една жена...
Силата на мъжа не е в тежестта, която може да вдигне,
а в болката, която може да разбере и да преодолее..."

"Уединението с книгите е по-добро от общуването с глупаци."
Пиер Буаст

"Когато бях на твоите години, си въобразявах, че като стана на тази възраст, ще съм открил смисъла на живота. Не съм по-близо до това, отколкото бях тогава. О...разбрах в какво не е. Обзавеждаш се с голяма къща, купуваш си скъпа кола, може би поместват снимката ти във "Форбс" и си мислиш, че всичко си разбрал. И един ден Господ ти праща малка телеграма, в която пише: " О, забравих да спомена, че всичко това не означава нищо. И онези , които обичаш на тази земя... са ти отпуснати назаем, разбираш ли? Така че, най добре ги обичай, докато можеш". "

Джоузeф Файндър ,"Параноя"

Моят дядо беше кулинар. Обаче не като онези, които сме свикнали да виждаме по телевизията - с изгладени бели престилки, татуировки, извънземни кухни и странни, малки порции.
Кухнята на дядо беше малка. Тенджерите и тиганите - очукани. А престилката му беше кърпена на десетки места. Той обаче никога не се отказа от нея. Казваше, че тя му била късметлийска, но така и не ми разказа историята й.
Дядо ми беше от онези благи и добри селски старци, в чийто очи е събрана едновременно цялата доброта на света и всичките последствия и разочарования, които носи тя. Баба все му викаше: - "Иване, Иване, будала беше и будала си остана!", а той кротко се усмихваше под мустак и никога не й отговаряше. Знам, че обичаше както баба, така и сприхавият й нрав.
В очите на дядо обаче, блесваше истинска искра, когато някой заговореше за готвене. Той събираше всичките си рецепти в една тетрадка с дървени корици, която винаги стоеше най-високо на бюфета. Никое от нас - децата не можеше да я достигне, даже и със стол.
Спомням си какво ми каза веднъж докато започваше някаква гозба - "Ей тъй мойто дете, започва всяко вкусно ядене!" - наряза лук, запържи го, запали клечка кибрит и духна пламъка й, а после я стисна между зъбите си - "Да не люти лука на очите, че баба ти да не си помисли, че плача!"
Беше истинско удоволствие да го наблюдаваш в кухнята и голяма чест да му помагаш да върши магията си. "Мария - каза ми веднъж - от тебе зависи да спасим тая яхния. Отиди в най-слънчевия край на градината и ми откъсни двата най-узрели домата, ще ги видиш. Не онези дето са вързани с червен конец, те са за друго и като се връщаш набери няколко люти чушлета и стръкче магданоз - ей тая трева тука до вратата дето е. Хайде тичай! Какво ме гледаш?" И аз тичах. Като вятъра. Вечерята зависеше от мен.
Ах градината! Градината на дядо беше смес от цветове, аромати, слънце, грижа и любов. Имах чувството, че зеленчуците и подправките го обичаха. Понякога той им говореше. И може би те го чуваха, защото даваха най-доброто от себе си.
Нямаше цветя! Не знам защо. Единствените цветове, които си спомням бяха тези на тиквичките, които дядо приготвяше в панировка. Кой да знае, че цветята били вкусни.? Но това беше неговият талант - правеше всичко много, много вкусно.
А мазето? Рафтовете бяха пълни с всички възможни видове зимнина, по рецепти предавани от поколение на поколение. Лютеницата! Туршията! Компотите! Толкова много храна - "Защото не се знае какви времена ще настанат, моето дете. Ние трябва да сме подготвени. Тъй са ме учили мене." Ако някога настанеше война, къщата на дядо беше мястото за спасение.
Когато дядо приключеше с готвенето всички сядахме на софрата, директно на земята върху изтъканите от баба черги или върху красиво избродираните с най-различни шевици, възглавници. Ставаше ти топло на тялото до печката и топло на душата от аромата на гозбата. Така се събирахме цялото семейство.
Дядо, като най-възрастния мъж, разчупваше питата, а единственият шум в стаята идваше от пукотът на горящите дърва в печката. Баба разсипваше гозбата в глинени съдове и на всички раздаваха дървени лъжици, защото така било по-вкусно. Дядо винаги сядаше последен и най-малко сипваше на себе си. Преди да започне да яде, затваряше очи и казваше нещо на себе си. Веднъж го попитах какво си мърмори, а той тихичко ми прошепна, че благодарил на кокошчицата, че дала живота си за да може днес да сме сити ние. Баба го чу и му каза: - "Иване, тебе добротата ти ще те убие някой ден. Будала си Иване, будала!"
Баба от време на време изпращаше дядо да заколи по някое животно, но знам, че сърце не му даваше да отнеме живот. За това тръгваше демонстративно към задния двор с брадвата в ръце, а оттам право при комшията да вземе от неговите заклани пилета или зайци. Нашите ги пускаше в гората зад къщата. Баба се правеше, че не забелязва. Хокаше го при всяка възможност, обаче го обичаше точно такъв, какъвто е.
Когато дядо си отиде, светът сякаш опустя. Сякаш стана по-малко цветен, по-малко добър и далеч не толкова вкусен. Но дядо успя да предаде на мен любовта си към готвенето. Без думи. Само с личния си пример. Така възпитаваха старите хора - на трудолюбие със собственото си трудолюбие. На смиреност със собствената си смиреност. На обич със собствената си обич. Без думи и поучения. Без книги за правилното възпитание. Само с интуиция кое е правилно и кое не.
Много пъти се опитвах да сготвя някоя от рецептите от тетрадката на дядо, но никога не успявах да постигна онзи вкус. Реших, че котлонът ми е прекалено силен, тенджерите твърде нови или подправките не-достатъчно свежи.  Истината обаче беше друга. Нямах тайната подправка, която дядо използваше при всяка гозба. Нямах вече дядовата обич.
Мария Миразчийска - #Мариачи

"Ако крещиш, ще те чуят всички; ако шепнеш, ще те чуе само този, който е близо до теб; ако мълчиш, ще те чуе само този, който те обича..."
Махатма Ганди

.. '' Не можеш да спасиш един мъж, момиче. Колкото и да го обичаш, не можеш. Той сам трябва да пожелае да се спаси заради теб. Демоните са си негови. Само той може да ги победи. Ако не избере да се предаде пред тях. Тъмната му страна е само под негов контрол. Ти може да си ангелът му, но свободната воля му принадлежи. Не можеш да решаваш вместо него. Можеш да му покажеш нещо по-добро от това, което има. Можеш да го накараш да изживее нещо различно. И да го почувства. Можеш да му изброиш милион причини и да му дадеш хиляди възможности. Но не можеш да го спасиш. Той сам може да спаси себе си. Ако поиска...''

"Аз преди теб"
Джоджо Мойс

„Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако нямаш любов, няма значение какво друго имаш” - Джеймс Матю Бари

"Мечтите - каза ми някой, трябва да бъдат огромни, невероятни, почти невъзможни. Иначе просто са планове за утре!"

~Рая Видинска