"Като дете не обичах края на
август. Прибирах се от село, трябваше да
ми купуват учебници и тетрадки. Не ми
допадаше мисълта,че свършват късните
селски вечери. Колкото и да мразех да ме
викат за вечеря,толкова и ми липсваше
през септември,тази пуста закъсняла
вечеря. И скъсаните гуменки и
някогашната бяла блуза,обелените
колена,скъсаната топка от последното
световно. Липсваше ми дори и дядо
ми,който ненавиждах,когато ме караше да
спя от 2 до 4. Било много силно
слънцето,дрън та пляс.
Определено не обичах
есента. "Прочетохте ли си
книгите",беше въпроса с най-голяма
тежест,но как да обясниш на
учителката,че лепенката на Зидан,просто
трябваше да я имаш...
Сега вече няма село,няма и училище. Няма и готова изстинала вечеря. Има здрави
маратонки и чиста бяла блуза,но уви..
Има от 2 до 4, но дядо го нямаше.
Белезите по колената са си там,както и
спомените.
Този път книгата е прочетена. Казваше
се "Не пораствай ! Капан е."

Автор: Алис Русева