“Ще загубиш жената до себе си в момента, в който свикнеш с нея, както с дълбоката драскотина на паркета, която в началото те е дразнела зверски, а сега дори не я забелязваш.
Мъжете влизат в релси притеснително лесно. Тръгват по утъпкани пътечки, затварят се в кутии. Всяка вечер, точно в 19:48. Всяка божа вечер! Бързо и удобно свикват с факта, че плячката вече е уловена и могат спокойно да се излежават на дивана поне 50 години.

А тя се гримира. За него! Изхвърля старите си дрехи и не ги принизява до домашни, за да има приятен външен вид дори когато готви пълнени чушки по чирпански в кухнята. За него. Прави си кола маска. Спи с ролки. Изстъргва мъртвата си кожа с кафе и кокосово масло. Скубе си веждите, като преди това е премерила точния ъгъл на чупката. Впряга поне 3 приятелки да мислят какво да му купи за рождения ден. Планира, опакова… за да го изненада, да е щастлив. За него!

И тя влиза в релси…. релсите, които ежедневно отъпква с токчета или с обувки с дебели платформи. Но не губи искрицата си, пламъка на дивотията, светлината, която той е видял в непознатото момиче преди много години и в която се е влюбил. Затихва, свети в различни нюанси, замирисва на родопски боб, но никога не спира да гори. Тази светлина може да се отразява само в тънкия слой лед върху пакчетчето с кайма, извадено за размразяване, но я има! Там си е, дори да няма кой да я види. Дори сгърчена в менструални болки, с мазна коса, бършейки пода от повръщаното на котката, бързаща към детската градина, защото детето пак е останало последно… през ума й прехвърчат мисли за това къде да празнуват на Нова година или кога точно да се измъкне от работа, за да му купи онази синя риза, която е споменал, че харесва…

Печелете ги тия жени, бе!

Ежедневно, ежеминутно…
Избирайте ги всеки ден.
Влюбвайте ги в себе си!

Те не са ви даденост!
Те няма да са вечно ваши!

Това, че ти реже салата от домашни домати в момента не значи, че ще го прави и на 72 г.! Защото в един момент ще й писне и ще ти захвърли и доматите, и дъската за рязане право в теб, който в момента ще се прозяваш. И само се моли да не те уцели!

Това, че се буди до теб, не значи, че няма да мечтае да се буди сама, в спален чувал, на брега на морето!

Това, че те слуша, докато й говориш за земя или за нова кола, не значи, че всъщност не иска да чуе колко е красива с новия цвят на косата си!

Това, че пестите заради високите сметки на тока през зимата, не значи, че няма да се разтопи от удоволствие, ако я поканиш на романтична вечеря - на пода в хола, върху разпънато одеяло, на леща яхния и тънки люти чушки.

Мъжът бил просто устроен! Не разбирал от намеци. Трябвало всичко да му се казва в прав текст, да му се обяснява, а освен това твърди, че няма цвят прасковено (Ха!). За да разбереш една жена, не е нужно да си гадател, да познаваш на боб, карти таро, да разбираш от хиромантия или да предсказваш времето по полета на лястовиците… Просто научете, че всяко нещо има нюанси, светлосенки, полутонове, загатване, намеци… Битовизмът ще ви догонва, където и да сте. Но хубавият живот не зависи от това къде си, а от това как ще подредиш света около себе си, за да се чувстваш добре в него.

Когато ти казва да я оставиш на мира, всъщност може да крещи - “Спечели ме!”
Когато ти казва, че всичко е наред, но дори не те поглежда, всъщност крещи “Прегърни ме!”

Проявете малко интуиция, малко въображение. Най-голямата заплаха за релсите не е ръждата, а провокацията.

Погали я!
Говори с нея!
Събудя я в 3 през нощта и й кажи, че тръгвате за морето!
Прегърни я през кръста и танцувайте - без музика, ей така по средата на улицата!
Метни я на плота в кухнята и правете секс, пред който “50 нюанса сиво” ще изглежда като филмче за “Лека нощ, деца!”

Жената не е текст в книга. Жената смисълът е между редовете.
Из интернет

"Обичам хората, които ме разсмиват. Честно казано това е нещото, което най-много обичам – да се смея. Смехът изцелява множество болести. Това е може би най-важното нещо в един човек."
Одри Хепбърн

НЕ МИ ОТИВА
...
Дошла съм да летя, а не да лазя,
да чувствам, че живея, да горя!
Дошла съм да обичам - не да мразя,
да имам цел и смисъл, да вървя!
Във този свят на зъби и на нокти,
да оцеляваш вече е изкуство...
Владея го - изучих всички стъпки,
имунизирах се за всичко мръсно.
За гнусни мисли, грозни чувства,
за тези със проядени сърца...
Заключих се и спрях да пускам
почукат ли със каменни лица.
Не съм сама, до мен са всички чисти
доказани във времето приятели,
в добро и зло не ме напуснаха,
и ще го изкрещя - ОБИЧАМ ГИ! 

15 юни 2013 г. в 14:07
Таня Батаклиева

"Най-хубавото нещо е да обичаш. Като обикнеш някого, а той също те е възлюбил - ако си болен ще оздравееш, ако си глупав - ще поумнееш, ако си лош - ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот и обичта също. Щом някой те възлюби, ти ставаш щедър, готов си да даваш. При Любовта няма лъжа. Тогава имаш мир в ума, в сърцето и в душата си. Обичта е едно отражение на любовта, тя е обработеният материал. Любовта е мощна, силна и онзи, който те люби нищо не иска от теб, а се радва, че ти дава от любовта си. При любовта и обичта нищо не се иска, те са Божествени процеси и тогава се радваш, че любиш или обичаш."
Петър Дънов

Никога не забравяйте, че когато някой  реши да ви нарани, той самият е дълбоко нещастно създание.. Щастливите хора не злословят, не вършат злини..Тези щастливите хора живеят в друга реалност..Тях няма как да изцапате с мръсотия...
Из интернет

"Никога не насилвай нещата. Дай най-доброто от себе си и го освободи от очакване. Ако трябва да бъде, то ще се случи."
Дон Мигел Руис

"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича: каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!" И той я виждаше тъй, както беше я видял, когато държеше иглата с конеца в устата си, гледаше го и се усмихваше. "Не игла - помисли си пак Шибил и въздъхна. - Нож може да държи тъй в устата си, и от тоя нож човек на драго сърце би умрял!"
из разказа "Шибил", Йордан Йовков

"Той бе от хората, които бяха наясно с всичко, което е черно на бяло. А тя беше неговият цвят.
Тя беше всичкият цвят, от който той имаше нужда."

Фредрик Бакман

Чакай аз да ти река за приятелите!Същинският ти приятел е този, дето като те споходи радост, и той се радва с тебе наравно! Туй е оня, бедният ти приятел, дето едва свързва двата края, ама ако на теб ти дойде сполука, ще ти стисне ръката! Туй е оная приятелка, дето сърцето ѝ е опустяло от самотия, ама ако ти срещнеш твоя човек, тя ще се радва за тебе и твойта обич!
Розмари Де Мео.

Колко са красиви женските очи знаеш ли? Особено онези, дето не лъжат, не мразят, онези дето като се вгледаш в тях отиваш в друг свят. Онези женски очи дето един поглед ти е нужен за да се влюбиш, и едно премигване, за да ти залипсват. А щом не успееш да ги зърнеш за ден, за два, ти става мъчно за тях. Тъжиш, че няма в какво да се вгледаш и да откриеш утеха. Така е, очите говорят. Особено онези очи дето обичат истински, дето гори огън в тях и бурни вълни се блъскат една в друга. Онези очи дето крият душата на човек в тях. Думи не ми трябват, за да видя, че ме обича. Само щом видя красивите й очи, разбирам колко лудо влюбена е в мен. И аз така я обичам, само с поглед, нищо друго не ни е нужно, нищо друго... Броди Грин

"Не е достатъчно.
Да си щастлив за час-два.
За едното кафе.
Кино.
Или секс.
Не.
Трябва да го чувстваш непрестанно.
Просто защото знаеш.
Че някой там.
Мисли за теб.
Повече отколкото ти самия го правиш.
Че ще се сети да ти купи нова четка за зъби.
Въпреки че цяла седмица ти сам забравяш.
Че го е грижа.
Дали си обядвал.
Какво ще вечеряте.
И кой сериал ще гледате.
Че ще те вика на пожар от другата стая.
Когато го мързи да вземе дистанционното.
За да те подгони с възглавница.
Ако не му го дадеш.
Че когато силите ти стигат само да се проснеш в леглото.
Ще дойде до теб.
За да ти даде.
Топлота.
Докосване.
Ухание.
И само с един поглед ще разбира.
Какво те тормози.
И ти тежи.
После ще те прекъсне.
Преди дори да си отворил уста.
За да ти каже.
“Знам.”
Щастието е достатъчно.
Когато знаеш.
Че някой там.
Не може без теб."
~Димитър Калбуров

Моят дядо беше кулинар. Обаче не като онези, които сме свикнали да виждаме по телевизията - с изгладени бели престилки, татуировки, извънземни кухни и странни, малки порции.
Кухнята на дядо беше малка. Тенджерите и тиганите - очукани. А престилката му беше кърпена на десетки места. Той обаче никога не се отказа от нея. Казваше, че тя му била късметлийска, но така и не ми разказа историята й.
Дядо ми беше от онези благи и добри селски старци, в чийто очи е събрана едновременно цялата доброта на света и всичките последствия и разочарования, които носи тя. Баба все му викаше: - "Иване, Иване, будала беше и будала си остана!", а той кротко се усмихваше под мустак и никога не й отговаряше. Знам, че обичаше както баба, така и сприхавият й нрав.
В очите на дядо обаче, блесваше истинска искра, когато някой заговореше за готвене. Той събираше всичките си рецепти в една тетрадка с дървени корици, която винаги стоеше най-високо на бюфета. Никое от нас - децата не можеше да я достигне, даже и със стол.
Спомням си какво ми каза веднъж докато започваше някаква гозба - "Ей тъй мойто дете, започва всяко вкусно ядене!" - наряза лук, запържи го, запали клечка кибрит и духна пламъка й, а после я стисна между зъбите си - "Да не люти лука на очите, че баба ти да не си помисли, че плача!"
Беше истинско удоволствие да го наблюдаваш в кухнята и голяма чест да му помагаш да върши магията си. "Мария - каза ми веднъж - от тебе зависи да спасим тая яхния. Отиди в най-слънчевия край на градината и ми откъсни двата най-узрели домата, ще ги видиш. Не онези дето са вързани с червен конец, те са за друго и като се връщаш набери няколко люти чушлета и стръкче магданоз - ей тая трева тука до вратата дето е. Хайде тичай! Какво ме гледаш?" И аз тичах. Като вятъра. Вечерята зависеше от мен.
Ах градината! Градината на дядо беше смес от цветове, аромати, слънце, грижа и любов. Имах чувството, че зеленчуците и подправките го обичаха. Понякога той им говореше. И може би те го чуваха, защото даваха най-доброто от себе си.
Нямаше цветя! Не знам защо. Единствените цветове, които си спомням бяха тези на тиквичките, които дядо приготвяше в панировка. Кой да знае, че цветята били вкусни.? Но това беше неговият талант - правеше всичко много, много вкусно.
Зимникът винаги беше препълнен? По рафтовете имаше всички възможни видове зимнина, по рецепти предавани от поколение на поколение. Лютеницата! Туршията! Компотите! Толкова много храна - "Защото не се знае какви времена ще настанат, моето дете. Ние трябва да сме подготвени. Тъй са ме учили мене." Ако някога настанеше война, къщата на дядо беше мястото за спасение.
Когато дядо приключеше с готвенето всички сядахме на софрата, директно на земята върху изтъканите от баба черги или върху красиво избродираните с най-различни шевици, възглавници. Ставаше ти топло на тялото до печката и топло на душата от аромата на гозбата. Така се събирахме цялото семейство.
Дядо, като най-възрастния мъж, разчупваше питата, а единственият шум в стаята идваше от пукотът на горящите дърва в печката. Баба разсипваше гозбата в глинени съдове и на всички раздаваха дървени лъжици, защото така било по-вкусно. Дядо винаги сядаше последен и най-малко сипваше на себе си. Преди да започне да яде, затваряше очи и казваше нещо на себе си. Веднъж го попитах какво си мърмори, а той тихичко ми прошепна, че благодарил на кокошчицата, че дала живота си за да може днес да сме сити ние. Баба го чу и му каза: - "Иване, тебе добротата ти ще те убие някой ден. Будала си Иване, будала!"
Баба от време на време изпращаше дядо да заколи по някое животно, но знам, че сърце не му даваше да отнеме живот. За това тръгваше демонстративно към задния двор с брадвата в ръце, а оттам право при комшията да вземе от неговите заклани пилета или зайци. Нашите ги пускаше в гората зад къщата. Баба се правеше, че не забелязва. Хокаше го при всяка възможност, обаче го обичаше точно такъв, какъвто е.
Когато дядо си отиде, светът сякаш опустя. Сякаш стана по-малко цветен, по-малко добър и далеч не толкова вкусен. Но дядо успя да предаде на мен любовта си към готвенето. Без думи. Само с личния си пример. Така възпитаваха старите хора - на трудолюбие със собственото си трудолюбие. На смиреност със собствената си смиреност. На обич със собствената си обич. Без думи и поучения. Без книги за правилното възпитание. Само с интуиция кое е правилно и кое не.
Много пъти се опитвах да сготвя някоя от рецептите от тетрадката на дядо, но никога не успявах да постигна онзи вкус. Реших, че котлонът ми е прекалено силен, тенджерите твърде нови или подправките не-достатъчно свежи. Истината обаче беше друга. Нямах тайната подправка, която дядо използваше при всяка гозба. Нямах вече дядовата обич.
Мария Миразчийска - #Мариачи

"...Мойта баба ме е учила кой е най-големият грях.
 – Кой е?
 – Да обречеш душата си, да си споделя леглото и хляба с човек, който не ти дава обичта и почитта, които заслужаваш! От сутрин до вечер без обич и без капка уважение! Знаеш ли колко народ живее точно тъй? И тия развиват изключителната  дарба да оправдаят положението. Години! След време човекът дори започва да вярва, че си е жертвал живота правилно, даже е горд. Или приема, че е виновен. Заявява, че тая мъка е, щото имал дълг към децата и требело зарад тях да търпи. Такъв човек може дълго да се пали и от девет кладенци вода да донесе, че да ти обясни  колко е невъзможно да се промени положението. Ей туй е най-големият грях – да излъжеш собствената си душа, да предадеш нуждата ù от обич и от радост. Такъв човек е най-болен.
 – И как такъв човек може да прости на себе си?
 – Когато такъв човек на Сирни заговезни поиска прошка от собствената си душа, има само едно условие да я получи. Требе да ù обещае, че със зората на другия ден, променя живота си. И да го стори! Да го стори тъй, че да позволи на душата да се изправи, да си върне хубост и достойнство и да се зарадва на живота.
 – Ами ако смисълът е да изтърпи? Ако в това е урокът? Нали все за уроци говориш?
 – Туй е другото оправдание. Има едни умници, те точно зад туй се крият, зад смирението. Може и урок да е. Има бая народ, дето требе да се научи на търпение. Но мога да ти река, кога тоз урок вече се обръща в друг и става изпит. Само един е аршинът, по който се мери дължината на таквоз търпение. Достойнство му се вика. Човекът може и често требе много да търпи заради обич, заради децата и заради дома си. Требе и да се понаведе, да стисне зъби... Не живее сам човекът, все с други хора е. И ако са му важни, търпи заради тях. Но когато някой вземе да посегне и на собственото му достойнство, тогаз вече става друго, Райно. Можеш да обидиш, да го нагрубиш, да викнеш по човека, но тръгнеш ли и да го мачкаш, да го тъпчеш, туй е друго. Туй е злост и мерзост. Ни обич, ни почит няма в такъв човек. Такъв защо да го търпиш? И тука търпеливият често става скот. Щото вече всичката човещина са му я взели, ама той като добиче е навел глава и продължава. Те тоя няма да прости на себе си дорде е жив."
Стопанката на Господ

„Идеални отношения няма. Има женска мъдрост – да не забелязва мъжките глупости. Има мъжка сила – да прощава женските слабости.”
Из интернет

Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко, когато до мен те притискам.
Жак Превер

,,На жените е нужен само малък знак, намек, дори само миг, невидим детайл, дребен повод, a след това всичко останало те правят сами : Oбичат, надяват се, мечтаят, страдат и плачат... "
Душан Радович

„Има мъже, които знаеш, че са негодници. И въпреки това се влюбваш в тях. Наясно си, че няма да се откажат от славата си на лоши момчета. Неспособни са да изневерят на навиците си. Нито ще загърбят егото си.
Има и други, които няма да те наранят. Но те не обсебват мислите ти. Не те подтикват да бъдеш дръзка, смела, непокорна. Една от нелогичностите в живота. Да цениш доброто, едва след като някой е стъпкал сърцето ти. И да копнееш за чистота на чувствата, когато си познал горчивия вкус на лъжата.“
Силвия Кристъл "Играта на слепците"

"Вярвам ти"... Най-красивото нещо, което човек може да каже на друг човек в наши дни. По-красиво от "Обичам те"!
Микела Роджеро

"Не знам какво е това, което кара някой да те обича, но каквото и да е, то е единственото, което е от значение – няма ли го, не можеш да го създадеш нито с доброта, нито с щедрост, нито с каквото и да било."
/С.Моъм, "Души в окови"/

"Ако откриехме, че имаме само пет минути, за да кажем каквото имаме да казваме, всички телефонни кабини биха се напълнили с хора, които, заеквайки, ще обясняват на други хора колко много ги обичат."
/Кристофър Морли/

"Както мога да дам цялата си любов на някого, така мога и за две минути да го изхвърля от живота си, ако ме предаде..."
Магърдич Халваджиян

" Чуй ме мойто момче, ама тоя път да ме чуеш истински - огъня е най-важен. Огъня! Ей я тая печка - по-добър приятел ми е от телевизора даже. Огън трябва да гори и в къщата ти и в душата ти. Огън трябва да си ти самия, да палиш, да вдъхновяваш, да гориш. Душата ти да е топла и да не й позволяваш да изстива. Хората да топлиш около тебе, с думи и с жестове. Сгрей ги, сине! Не се отказвай никога. И една малка клечка кибрит, пожар може да направи. От мене туй да знаеш, чедо.  И тъй кибритлия да бъдеш, като дядо си! Магарето си у калта да не оставяш! Към чуждото да не посягаш, но твоето някой пипне ли и с пръст, пръсти да не му оставяш. И жената чедо, жената иска да й е топло. Само това! С дъха си ръцете й да сгрееш. С прегръдка - тялото. Дърва до огнището да носиш. Душата да й топлиш. Мъж на място да бъдеш! Няма да излагаш дядо си я... тъй мене научиха, тъй на тебе предавам, преди да си ида. Хората не умират чедо, не умират - те угасват. Ти да не угасваш никога!"
#Мариачи

"Щастливец е онзи, който се е научил да се възхищава, а не да завижда;
да следва, но да не подражава;
да хвали, но да не ласкае;
и да води, но да не манипулира."
/ Уилям Артър Уорд /